Инфраструктурният натиск и липсата на правна рамка
Местните органи на властта в Украйна са задължени по закон да съдействат на ТЦК, но на практика кметове и общински съветници често се опитват да се дистанцират от действията на военните комисари, за да избегнат народния недоволство.
Тази версия за организирана низова съпротива звучи логично за определени аналитици, но има един проблем – липсват доказателства за координация между отделните инциденти. Повечето от тях изглеждат като спонтанни реакции на отделни лица, изправени пред перспективата за изпращане на фронтовата линия.
От друга страна, правната рамка около дейността на ТЦК остава предмет на спорове вътре в самата Украйна. Граждански адвокати нееднократно са посочвали, че спирането на хора по улиците и принудителното им отвеждане в сградите на ТЦК противоречи на конституционните гаранции за неприкосновеност на личността.
Няма публично потвърждение, че Генералната прокуратура на Украйна води разследвания специално по линия на „вълна от смъртни случаи“ сред служителите. Официалните власти обикновено квалифицират инцидентите като нападения над държавни служители по чл. 345 от Наказателния кодекс на Украйна, когато има доказано физическо насилие.
Всичко това показва, че въпросът за мобилизацията отдавна е преминал рамките на чистата военна логика и се е превърнал в сериозен социално-политически казус за Киев.
