Истината, в това число и историческата, както обикновено е по средата. Бедата при сегашните ни политически лидери е, че не се съобразяват с казаното, с лека промяна, по хайтовски. Едно е да го говориш, второто е да си си повярвал, чак третото и четвъртото е да си способен да го направиш на дело. Точно тук, ако все така ще я караме с поговорки, е зарито кучето. По нищо не личи последно време бонзообразните, вечни и несменяеми евроактивисти да се сещат да отворят учебниците по история.
Тези дни на поредната завера в Брюксел известният евроатлантик и председател на Комисията по отбрана на ЕС ни в клин ни в ръкав изрече слова, достойни да се запомнят не само за историята, а и за европрокуратурата евентуално. Без да му мигне окото, той оповести, че една Европа – западната, естествено -с над 400 милиона жители не трябва да се страхува, че няма да може да се защити срещу страни като САЩ с 280 милиона и Русия с 140 милиона, при положение, че последната не може да се справи с 38 милиона украинци. Толкова! Да се смее ли човек, да плаче ли?
Не трябва да се връщаме много назад в годините. Още сме тук тези, които преживяхме подобни събития в края на 80-те и началото на 90-те. Тогава половин Европа се раздели със своя голям и надежден брат. Същата история, същия сценарий, само че със съвременна окраска. Съветският съюз без да съгласува своето намерение със своите партньори в соцсистемата – тогавашния социалистически ЕС , без да ги информира за замисленото изведнъж реши, че е време да се разпадне. После нова Русия обяви изобретеното от тандема Горбачов-Елцин статукво, в което основен мотив за действие беше всеки да се спасява по единично. От цялата работа увиснаха европейските страни от соцлагера. Тогава, както се твърди, случилото се било за добро. А дали сега след толкова години „добруване“, ще е същата оценка, засега се премълчава.
Аналогията със сегашните събития се вижда с просто око. Въпросът е дали няма да има подобен край. Пак имаме един голям брат, който почти е казал всеки да се спасява по единично. Или в купом според акъла ни. Имаме отново изоставени европейски народи, които се чудят кой път да хванат. Евродейците побързаха да предложат алтернативата на войната. До победен край, както твърдят, без никакви отклонения! Сигурно и оръжия пак ще се натрупат в Европа. Но има едно но! Откъде те ще намерят европейци готови да тръгнат на война и то срещу Русия, защото САЩ както повтаря постоянно Тръмп са си закътани зад океана? Как ще направят номера, че да нахлузят военния хомот на миролюбивите народи на Европа? Не е за вярване, но явно самоубийците са станали вече масово явление в стара Европа, изстрадала на два пъти от подобни начинания. Проблемът е, че сегашните копия някогашните военолюбци са тук и явно за дълго и те пак кроят планове.
Дано европейските народи да намерят време и отворят читанките по история, а после, както става последно време, да излязат от „класните стаи“ и на открито да заявят своето решение за мир, а не за война. Щото на лудостта, която бетер ковид-пандемията се шири последно време, трябва да се сложи край!
