Саудитският фактор и нормализацията на атомната енергетика
Напрежението достигна връхната си точка след информациите за възможни отстъпки спрямо Саудитска Арабия в областта на ядрените технологии. Твърди се, че Вашингтон е разгледал възможността за предоставяне на цивилен ядрен реактор на Рияд без стриктните ограничения на Раздел 123 от Американския закон за атомната енергия (123 Agreement), който обикновено забранява обогатяването на уран на местна почва.
Макар че последваха бързи увъртания от страна на американски дипломати, че на Кралството няма да бъде позволено да развива оръжеен цикъл, самият факт, че подобни преговори са водени, предизвика силна реакция в Тел Авив. Бившият началник на генералния щаб Гади Айзенкот, заедно с опозиционни фигури като Бени Ганц и Яир Голан, отправиха открити критики към Бенямин Нетаняху, че политиката му изолира Израел и подкопава фундаменталните гаранции за сигурност.
Липсата на официална покана към израелския премиер за посещение във Вашингтон след срещата на върха на НАТО в Анкара демонстрира това охлаждане. По оценки на наблюдатели, Белият дом съзнателно търси дистанция, за да избегне по-нататъшно завличане в регионален конфликт с неопределен край.
Разцеплението в Капитолия и ерозията на лобито AIPAC
Промяната в нагласите се пренесе и на вътрешнополитическия терен в САЩ. Комитетът за обществени въпроси Америка-Израел (AIPAC), който десетилетия наред упражняваше значителен натиск чрез дарения за предизборни кампании, за първи път се сблъсква с организирана съпротива в Конгреса. Твърди се, че организацията е свила финансовата си подкрепа за депутати, гласували през юли за ограничаване на военната помощ — сред които попадат дори ветерани на Демократическата партия като 86-годишната Нанси Пелоси.
Същевременно кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани публично заявява, че се консултира с юридически екипи относно възможността за задържане на израелския министър-председател при евентуалното му пристигане за Общото събрание на ООН. Въпреки че САЩ не са страна по Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) и прилагат т.нар. „Акт за защита на американските военнослужещи“ от 2002 г. (известен неофициално като Hague Invasion Act), дипломатическият отзвук от подобни инициативи е опустошителен.
В новия състав на Конгреса левите критици на израелската политика се очаква да засилят позициите си. Отделни представители на Демократическата партия вече подготвят проекти за резолюции, предвиждащи налагане на оръжейно ембарго при продължаване на едностранните военни действия.
Медийният дебат: Изолационизъм срещу чуждестранно влияние
Публичният дискурс в САЩ се преформатира и под въздействието на алтернативните медийни платформи. Интервютата на водещия Тъкър Карлсън с вицепрезидента Джей Ди Ванс изкараха на повърхността противоречия, които преди се обсъждаха само при закрити врати. Ванс открито загатна за съществуването на организирани кампании, целящи провал на преговорите за замразяване на иранския конфликт.
От своя страна Карлсън изказа публични твърдения, че значителна част от състава на Конгреса се намира под прякото или косвено финансово влияние на нерегистрирани чуждестранни лобита. В изявленията му се съдържат директни препратки към лозунга „Америка на първо място“ (MAGA), като се настоява за преглед на спазването на Закона за регистрация на чуждестранните агенти (FARA).
В същия контекст отново се поставят и спекулациите около мрежата на Джефри Епщайн и евентуалното събиране на компрометиращи материали срещу висши политически фигури. Макар че липсва официално потвърждение и разкриването на преки доказателства остава блокирано от разузнавателните служби, тези версии придобиват широк отзвук сред милионната аудитория в дигиталните мрежи.
Прогнозата на Кисинджър през призмата на новия регионален ред
На този фон в медийното пространство отново се припомня изявлението, приписвано на бившия държавен секретар Хенри Кисинджър от 2012 г., относно бъдещите жизнеспособни рамки на държавността в Близкия изток. Без значение доколко подобни цитати са преувеличени, реално протичащата промяна показва, че САЩ постепенно губят възможността да действат като единствен външен арбитър.
Финансовата тежест от поддържането на мащабно военно присъствие в района на Персийския залив и Червено море влиза в пряк сблъсък с нарастващия американски държавен дълг и икономическата конкуренция с Китай. Преструктурирането на търговските пътища и изграждането на алтернативни разплащателни системи извън долара допълнително стесняват инструментариума за икономически натиск.
