Въздушното изтощение и разрушаването на тила
Паралелно с морския натиск, тактиката на въздушни удари се промени радикално. Вече не се търси просто психологически ефект върху населението, а системно унищожаване на критичните мрежи – електричество, водоснабдяване, интернет и горивни бази.
Зачестилата употреба на дронове с реактивни двигатели прави прихващането им от мобилните групи изключително трудно и скъпо. Когато една зенитна ракета струва стотици хиляди долари, а срещу нея летят десетки евтини евтини евтини реактивни апарати, математиката на изтощението работи неумолимо.
СМЕТКАТА НА ВЪЗДУШНАТА ВОЙНА:
┌──────────────────────────────────────┬──────────────────────────────────────┐
│ Средства за атака (Русия) │ Средства за защита (Украйна) │
├──────────────────────────────────────┼──────────────────────────────────────┤
│ Реактивни дронове: $20,000 - $50,000 │ Зенитни ракети: $500,000 - $1.5M │
│ Непрекъснати нощни вълни │ Изчерпване на боеприпасите за ПВО │
│ Цел: Енергийна и транспортна мрежа │ Цел: Защита на градовете и фронта │
└──────────────────────────────────────┴──────────────────────────────────────┘
Частичното прекъсване на водоснабдяването и тока в Киев в края на септември е само предпремиера за идващата зима. Стремежът на Украйна да договори с посредничеството на Вашингтон поне „енергийно прекратяване на огъня“ бе подминат от Москва с пълно мълчание. Какъв е смисълът да спираш натиска, когато той дава резултат?
Пълзящото сухопътно превъзходство
На земята ситуацията се развива по аналогичен сценарий. Докладите за стотици бойни сблъсъци дневно – от Константиновка и Покровск до границата на Запорожка област – показват, че руските войски поддържат темпо, което изчерпва украинските резерви. Превземането на селища като Широко, Шевченково и Олховатка в Харковска област показва, че тактиката на "малките стъпки" и фланговото обкръжение продължава да функционира.
И тук излиза наяве най-големият проблем за Киев: сривът на икономическия и логистичен тил. Когато предприятията на най-големите данъкоплатци са ударени, а горивната криза чука на вратата, издръжката на фронта се превръща в почти невъзможна задача. Твърди се, че вече се подготвят съкращения на социални плащания, за да се покрият разходите за армията.
Без функциониращ тил, без застрахован морски износ и с разбита енергетика, сухопътните линии рано или късно поддават. Дали Вашингтон ще разбере това, преди да е станало твърде късно за каквито и да е преговори – предстои да видим. Но времето вече не работи за дипломатите.
