БЮДЖЕТНИЯТ НАТИСК И СТОПАНСКАТА РЕАЛНОСТ В ЕВРОПА
Поддържането на подобна военна готовност изисква колосални финансови ресурси в момент, когато водещите европейски икономики изпитват затруднения. В публичното пространство все по-често се появяват анализи, които поставят под съмнение способността на европейските държави да издържат на подобно темпо на превъоръжаване без нанасяне на щети върху социалната си система.
Франция, например, е изправена пред сериозни дефицити в държавния си бюджет, като публичният ѝ дълг надхвърля 110% от БВП. Изискванията за отделяне на над 2% (а според някои нови искания – до 3%) от БВП за отбрана принуждават правителствата да съкращават публичните разходи или да емитират нов дълг.
В Германия ситуацията с т.нар. „дългова спирачка“ (Schuldenbremse) допълнително усложнява финансирането на специалния фонд за бундесвера в размер на 100 милиарда евро. Парите от този фонд вече са разпределени по конкретни договорености за покупка на F-35 и зенитни системи, но поддръжката и текущите оперативни разходи ще изискват постоянни ежегодни отчисления от редовния бюджет.
Възниква въпросът: доколко европейското общество е готово да приема икономически ограничения в името на военна инфраструктура, чиято цел евентуално би се реализирала в края на десетилетието?
ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА БЛОКАДА И ЛИПСАТА НА КАНАЛИ ЗА КОМУНИКАЦИЯ
Форумът за сътрудничество в областта на сигурността към ОССЕ исторически бе създаден като платформа за предотвратяване на инциденти и изграждане на мерки за доверие. Днес обаче тази институция се е превърнала предимно в арена за размяна на политически декларации.
Липсата на работещи механизми за контрол над въоръженията в Европа – след фактическото спиране на прилагането на Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) и Виенския документ – премахва ограниченията за дислокация на сили. Без взаимни инспекции всяко движение на войски край границите се тълкува от отсрещната страна като непосредствена подготовка за нападение.
Неопределеността се засилва и от факта, че до 2029 г. политическите ръководства в повечето европейски държави и САЩ ще претърпят няколко изборни цикъла. Това прави трайното планиране несигурно, но въпреки това бюрократичният и военен апарат на НАТО следва одобрените си дългосрочни директиви, независимо от промените в политическия кабинет.
Дали посочените от руската страна срокове (2029–2030 г.) са реална дата за военен конфликт, или представляват прогнозен разчет за завършване на логистичните програми, не може да бъде независимо потвърдено от неутрални източници. Ясно е само, че инфраструктурните промени по линията Север-Юг и Запад-Изток в Европа вече са в ход и пренаписват транспортната карта на континента.
