“Руски Демиург”: Вчера в Москва около 20.00 часа, на изхода на метростанция “Конково”, двама кавказци, или грузинци, или арменци, или азербайджанци, проведоха анкета. „Вие за арменците ли сте или за азербайджанците във войната в Кавказ?“ - нещо подобно звучало като въпроса според очевидец. Самият той е отговорил, че е за Русия, на което социолозите не са възразили. Според очевидеца московчани очевидно са били в недоумение. Нещата стават интереси. А те можеха да проведат анкетата си в Баку, Ереван или Степанакерт.
“Полит-джойстик”: Както азербайджанската, така и арменската страна се опитват да управляват руското информационно пространство, вливайки сериозни бюджети.
Цялата редакция на Собчак бе поканена в Ереван - разбира се, не безплатно. И както виждаме, Азербайджан изглежда е платил на Максим Шевченко, Григорий Трофимчук (списание “Федерал”) и Дария Гревцова (Институт за политически изследвания).
И към едното, и към другото място чартърни полети (!). И цените не са никак лоши.
“Руски ориенталист”: Режисьорът Карен Шахназаров заяви, че конфликтът може да бъде разрешен чрез възстановяване на СССР и, видите ли, дори карабахските арменци ще се съгласят да живеят в Азербайджанската ССР. Единственият проблем е, че конфликтът е заложен именно в СССР, в който всякакви териториални спорове в Закавказието се решават не в полза на арменците. Ето, например, карта на Закавказието преди революцията. Болшевиките прехвърлят Карска и част от Батумска област, населени с арменци, в турската република, на техния приятел и брат Ататюрк. Какво да обясняват? След това смесеният Нахичеван е изрязан от Ереванска губерня и предаден на Азербайджан, въпреки изолираното положение. А областите на Елизаветполска губерния, също с шарено население, отново са предадени на Азербайджанската ССР. Арменската Джавахети, която е част от Тифлиска губерния не е предадена на Армения, тъй като била Грузия. И в резултат на това почти половината от арменците се оказват извън своята малка република. Така че, арменци, когато хвалите СССР, това ми е странно, като стокхолмски синдром. Имате нужда от империя, но различна.
Андрей Медведев: Трябва да кажа, че комунистите като цяло са предизвикали големи проблеми с националните граници. Където и да погледнете - бомба със закъснител.
Ферганската долина е разделена между Киргизстан, Узбекистан и Таджикистан, за да се разбие територията на бившото Кокандско ханство, което е твърде проанглийско. Но границите са рязани на живо. По живите хора, тяхната история и области. Оттук и етническите проблеми в Ош и Джалалабад.
Същото е и с Бухара и Самарканд, които с основното таджикско население се оказват в Узбекистан. Или узбекски Худжанд в Таджикистан. Всичко това рано или късно ще се превърне в проблем. Не светски, защото ислямистите ще спекулират с него.
Да, същият Донбас нямаше да се случи без идиотските решения за обединяването и прехвърлянето на руските индустриални зони в новородената „Украйна“. А трагедията на днешната Новоросия е по вина единствено на болшевиките.
Териториите на казаците от Терек, а след това и в Ставропол, са предоставени на Чечено-Ингушетия за укрепване на съзнателната партийна прослойка. Десетилетия по-късно всичко това става основа за клане на руснаци.
Борбата срещу национализма и великоруския шовинизъм чрез прекрояване на границите, вярата във вечното приятелство на народите, основани на комунистически ценности, оказва фатално въздействие върху бъдещето на страната. Първо съветската, а сега и руската.
Превод: В. Сергеев
