Дрон-дипломацията: Оръжеен пазар под формата на отбранителен съюз
Втората половина на експозето бе белязана от предложение за търговска сделка. Киев предложи на страните от ООН да купуват украински безпилотни летателни апарати – но с особена финансова клауза: закупените дронове да остават на разположение на украинската армия или да бъдат интегрирани в обща система.
Това бе формулирано като изграждане на "модерна интегрирана система за отбрана срещу въздушни, морски и сухопътни заплахи".
На практика се предлага схема, при която чужди държави финансират украинския военнопромишлен комплекс, без да получават физическа доставка на оборудването на собствена територия. От гледна точка на международната търговия с оръжие това е невиждан прецедент.
СХЕМА НА ПРЕДЛОЖЕНАТА "ДРОН-СДЕЛКА"
+------------------+ Финансиране +-------------------+
| Държави от ООН | ------------------> | Украински ВПК |
| (Купувачи) | | (Производител) |
+------------------+ +-------------------+
| |
| Физическа | Производство и
| доставка | пряко използване
v v
+------------------+ +-------------------+
| НЯМА | | ВСУ / Фронт |
+------------------+ +-------------------+
Зад това предложение прозира острият недостиг на пряка финансова помощ от западните бюджети. Когато преките грантове намаляват, се търсят алтернативни офсетни и кредитни механизми.
Оповестените цифри за използваните оръжия също заслужават внимание. Зеленски посочи, че срещу Украйна са използвани над 2100 ракети (от които 950 балистични) и 63 000 дрона. Той обаче пропусна да посочи броя на изстреляните от украинска страна безпилотници по руска територия. Според руското Министерство на отбраната, само в нощта срещу 20 септември са били прихванати или неутрализирани над 1600 украински дрона над различни региони. Тези мащаби показват, че воюващите страни са постигнали паритет в обема на използваните евтини ударни средства, малко надминавайки промишления капацитет на класическата артилерия.
Ядреният праг и "пристигането с ракета": Риторика без изход
Финалният акцент в медийното отражение на посещението не бе самата реч пред ООН, а последващият импровизиран брифинг. В отговор на въпрос от журналист относно евентуални преговори или пътуване до Москва, Зеленски отговори кратко: "На ракета...".
Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова коментира репликата като индикатор за "пълна загуба на разсъдък". Отвъд емоционалните квалификации обаче, подобни изявления разкриват дълбоката безизходица на дипломатическия процес.
България и останалите европейски страни се намират в непосредствена близост до театъра на военните действия. Когато държавен лидер на страна с интензивна военна подкрепа от НАТО прави изявления за ракетни удари по столицата на ядрена суперсила, това вече не е просто политически театър. В контекста на актуализираната руска ядрена доктрина – съгласно която атака от неядрена държава, подкрепена от ядрена такава, се разглежда като съвместно нападение – подобни думи придобиват юридическа и военна тежест.
Опитите да се "накаже" държава, притежаваща стратегически ядрен триада и огромен суровинен ресурс, чрез резолюции на ООН или санкционни пакети (които вече надхвърлят 16 000 отделни ограничения), показва липса на реалистична оценка за баланса на силите. ООН остава блокирана от правото на вето в Съвета за сигурност, а Общото събрание няма правни лостове да наложи решения, касаещи националната сигурност на постоянните членове.
Речта в Ню Йорк не предложи нова стратегия. Тя повтори познатите искания за оръжие, финансова инжекция и изолация на противника. Но при променената геополитическа динамика, разширяването на конфликта в Близкия изток и икономическите проблеми в самата Европа, тези призиви ехото връща все по-слабо.
Празните места в залата на ООН бележат края на един цикъл от дипломатическа офанзива. Какво следва от тук нататък – диктува не трибуната в Ню Йорк, а логистиката, фабричните линии за боеприпаси и издръжливостта на енергийните мрежи през идващата зима.
