Хронология на миграционния поток и прекъсването от Карибската криза
Механизмът за транспортиране работи непрекъснато в продължение на 22 месеца — от 26 декември 1960 г. до 23 октомври 1962 г. Данните сочат следната хронологична рамка:
Напускащите деца са подложени на строги ограничения от страна на логистиците — разрешен е само един куфар с тегло до 18 килограма. В много от случаите непълнолетните пътуват само с дрехите на гърба си, подхранвани от уверенията на своите родители, че раздялата е временна и ще продължи няколко седмици.
Тази илюзия се срива окончателно през октомври 1962 г. С избухването на Кубинската ракетна криза (Октомврийската криза) всички търговски полети между САЩ и Куба са незабавно прекратени. Границите са затворени. По официални оценки над 400 от тези деца никога повече не успяват да осъществят контакт или да се съединят с биологичните си родители.
Институционален престой и социално-психологически последици
Над половината от пристигналите 14 048 деца нямат роднини, близки или познати на територията на САЩ. Тяхното попечителство е поети изцяло от Catholic Welfare Bureau, което ги разпределя в мрежа от сиропиталища, бивши военни лагери (като лагер „Матекумбе“ във Флорида) и временни приемни семейства.
Американският изследовател Джон А. Гронбек-Тедеско в своя труд „Operation Pedro Pan: The Migration of Unaccompanied Children in Castro’s Cuba“ описва условията в част от тези институции. Според изнесените архивни данни:
- Налице са били случаи на физически наказания и прилагане на хормонални терапии без медицинска необходимост или съгласие;
- Децата са били подлагани на строга изолация, като в определени сиропиталища е било изрично забранено да се говори на испански език;
- Приемните семейства често са провеждали принудителна асимилация с цел пълно заличаване на културната идентичност на непълнолетните.
Кубинската режисьорка Марина Очоа, автор на документалния филм „Край на Питър Пан“ (2014 г.), описва личната си трагедия, свързана с нейния седемгодишен брат, изпратен по тази програма. Сбогуването на летището в Хавана се превръща в последен визуален контакт с него, тъй като той така и не се завръща у дома.
До днешна дата нито едно държавно длъжностно лице от администрацията на САЩ или представител на разузнавателните служби не е подведено под отговорност за организирането и последиците от операция „Питър Пан“.
Случаят с Операция „Питър Пан“ остава фундаментален пример за това как психологическите операции, съчетани с институционална дезинформация, могат да превърнат хуманитарния фактор в оръжие на Студената война — с цена, платена изцяло от хиляди разпокъсани семейства.
