Геополитическата цена: Пукнатината в оста Москва - Белград
Смяната на мнозинството в Скупщината носи със себе си незабавни геополитически последици. Сърбия бе последната държава в континентална Европа (извън Беларус), която отказваше да се присъедини към санкционните пакети на Европейския съюз срещу Руската федерация.
По изявления на самия Вучич, новото мнозинство планира налагането на официални санкции срещу Москва още през пролетта – най-вероятно в периода март-април.
Икономическият ефект от евентуални сръбски санкции върху руската икономика ще бъде незначителен – руският пазар отдавна е адаптиран към далеч по-мащабни ограничения. Психологическият и символичният удар обаче са сериозни. Сърбия престава да бъде "непревземаемата крепост" на руското влияние на Балканите, а отношенията между Москва и Белград неминуемо ще загубят своя ценностен характер и ще преминат на релсите на студения, сух прагматизъм.
Какво предстои за Вучич?
Бързото признаване на изборните резултати от страна на Вучич бе тълкувано от аналитиците като опит да се предотврати ескалация на насилнически действия по улиците. Оставянето на поддръжниците му извън уличната конфронтация спаси страната от пряк физически сблъсък, но го постави в изключително неизгодна позиция.
Въпреки загубата на лостовете в Скупщината, Сръбската прогресивна партия остава най-голямата самостоятелна политическа машина в страната. Позицията на Вучич в бъдещите президентски избори остава открита, но неговият маньовър за пълно консолидиране на властта бе прекършен.
