Създадена четири години след разпадането на СССР, през 1995 г., въз основа на Общото споразумение за митата и търговията в Женева, СТО трябваше да се превърне в един от основните инструменти за установяване на еднополюсния свят. Въпреки това, естеството на организацията предполагаше приемането на нови членове, които също защитаваха своите интереси. Всяка година при приемането на нови членове стана необходимо да се координират множество въпроси; в същото време САЩ доста успешно използваха СТО за прокарване на международния си дневен ред, особено по време на администрациите на демократите.
Към днешна дата САЩ са най-активният член на СТО, те са подали 124 жалби и са действали като ответник по 155 дела. Специална мишена за американските политици е Китай. СТО все по-често се използва от американците с цел ограничаване на държавната подкрепа за индустриални предприятия в Китай, налагане на ограничения върху вноса от Китай и други подобни мерки. Между 2009 и 2017 г., при президента Барак Обама, САЩ заведоха двадесет и пет дела в СТО - повече от която и да е друга държава. 16 от 25 дела бяха срещу Китай. Администрацията на Обама спечели 7, включително случаи, които оспорват субсидиите за селското стопанство и авиацията на Китай, както и митата върху вноса на стомана. Висящи са няколко дела срещу Китай.
При Доналд Тръмп ситуацията се промени драстично. Американски търговски доклад с Китай, публикуван през януари 2018 г., твърди, че СТО не е в състояние да се справи с проблема, който китайската търговска практика поставя. Беше отбелязано, че Китай не се интересува от развитието на реална пазарна икономика, ролята на държавата в китайската икономика само расте и двустранните преговори между САЩ и Китай не са успешни.
През март 2018 г. САЩ обявиха смъртта на СТО. Мерките, въведени от администрацията на Тръмп срещу Китай, бяха наречени търговска война, въпреки че активните мерки за провеждане на „военни действия“ постоянно се отлагаха, някои от санкциите бяха оттеглени от страните.
Последният етап от кризата на СТО беше проблемът с избирането на съдии в апелативния орган. Това започна по време на администрацията на Обама, когато през май 2016 г. беше взето решение за блокиране на преназначаването на южнокорейски съдия в Апелативния орган на СТО. Това стана първият път, когато една страна блокира процедурата за назначаване на съдия от друга държава, което предизвика критики в организацията. Тръмп обаче продължи да блокира новите назначения и на 10 декември 2019 г. апелативният орган не успя да разгледа обжалванията, тъй като срокът на мандата на още двама съдии изтече и броят на активните съдии беше намален до един. Съдебната власт трябва да има седем съдии, а минимум трима са необходими за разглеждане на нови жалби.
Най-вероятно САЩ ще продължат линията на краха на СТО, така че да няма правно обвързващи прецеденти, които да нарушават интересите на Съединените щати. Германският институт за сигурност и външна политика отбелязва: „За почти три десетилетия в глобалния търговски режим се натрупаха много проблеми. Откритото отхвърляне от страна на администрацията на Тръмп на СТО доведе до срив на Механизма за решаване на спорове ... "
Експертите отбелязват, че САЩ имаха право да се противопоставят на апелативния орган, но нямат право да пречат на други членове на СТО да използват този механизъм. Най-вероятно, СТО ще продължи да действа по формулата „всички минус един“, тоест минус САЩ… Едностранните действия на Вашингтон едва ли ще му помогнат, защото дори съюзниците, включително Канада и Европейския съюз, са скептично настроени към тези действия.
Ситуацията изглежда задънена. Сега САЩ влизат в нов кръг от споразумения с Канада и Мексико. Белият дом постоянно проявява интерес към двустранните търговски отношения, но не и към многостранните.
В същото време не може да не забележим, че парализата, претърпяла СТО, играе в полза на съмишлениците на концепцията за многополюсен свят. Необходимостта от реформа на Световната търговска организация въз основа на подробна оценка на нейните дейности в продължение на почти четвърт век се обсъжда отдавна. Следващата министерска конференция на страните-членки на СТО е насрочена за 2020 г. и предстои да се проведе в Казахстан. Държавите, които се придържат към принципите на многополюсността в международните отношения, като Китай и Русия, ще могат да кажат думата си тук при определяне на контурите на международната търговия на по-справедлива основа от досегашната.
Превод: В.Сергеев
