Спечели или загуби Корнелия Нинова с бойкота на конгреса на ПЕС в Лисабон?
Този въпрос си задават мнозина в опит да тълкуват поведението на соцлидерката, която отново сътвори скандал от нищото.
И така - защо само ден след като стана ясно, че лично лидерката ще води тежката делегация на БСП на конгреса, тя се врътна и отказа да замине за Лисабон? Дали търси вътрешнополитически дивиденти покрай Истанбулската конвенция, или се опита да засенчи голямата новина от конгреса на ПЕС – преизбирането на Сергей Станишев за трети мандат? Версиите са две.
Първата е официално посочената от Нинова – гласуването от конгреса на два документа, с които БСП не е съгласна. Става въпрос за резолюциите за равенство на половете, която де факто е в подкрепа на Истанбулската конвенция, и за външната политика, с която ПЕС се ангажира с Глобалния пакт за миграцията на ООН.
Нека припомним, че именно конвенцията и темата за джендърите и третия пол стана причина за поредица скандали около позицията на БСП от срещата на ПЕС в Лисабон миналия декември и доведе до обтягане до краен предел на напрежението между Нинова и Станишев. Негативното отношение на червените срещу документа обаче е известно отдавна и бе един вид подкрепено и от решението на Конституционния съд. А до гласуването му в България така и не се стигна.
Същата съдба очаква и пакта за миграцията на ООН. Надъхвана от страховете на мнозинството от българите от бежанците, Нинова отново отхвърли и този документ, въпреки че той предвижда широко прокламираната от левите идея за солидарността. Така позицията ѝ де факто е срещу интереса на България – ами ако при следваща вълна мигрантите залеят страната ни, защото е на първа линия, няма ли България да е първата, която ще иска европейска солидарност?
Каква ще бъде позицията на Нинова тогава, ако е премиер?
И как ще реагира например, когато приятелите ѝ от Вишеградската четворка откажат да приемат в страните си бежанци от България? Със сигурност ще имат аргументи за това, защото, отказвайки да подкрепи документите на ПЕС, Нинова реално отказва да подкрепи цялата политика на европейските социалисти, която е в посока солидарност за мигрантската криза именно за да не се наложи държави като Италия, Гърция и България да поемат основния поток.
Аргументите “за” и “против” и двата документа са много и дебатите по тях не са от днес. И двете теми са изключително чувствителни за българите. Затова Нинова избра да играе по-популистки и да спечели вътрешнопартийни дивиденти, макар и краткотрайни, с оглед на предстоящите европейски избори. Но дали от позицията на лидерката печели и БСП като цяло? Навлиза в реториката на националистите, но дали така не губи посоката и ценностните си ориентири в очите на обществото?
За всички в България - а вече и в ЕС - е ясно, че БСП не е съгласна с двата документа, приети от конгреса. Но Нинова можеше да присъства на форума и лично и ясно да изрази позицията си.
Ето, несъгласни с резолюциите са и други леви партии - като словашката СМЕР например. Но словаците не се държаха детински, изпратиха делегация на най-високо ниво и отстояха с достойнство позициите си. Не кой да е, а именно словашкият дипломат и еврокомисар Марош Шефчович докладва приетите от конгреса резолюции. Което не му попречи от трибуната да отбележи, че не е съгласен с всичко, записано в тях.
Премиерът на Словакия Петер Пелегрини пък изпрати видеообръщение, тъй като същия ден имаше важен партиен форум в своята страна. А в словото си обяви, че независимо от различията по някои теми, партията му подкрепя всички социални политики на ПЕС и иска да се чувства част от лявото политическо семейство.
Това можеше да направи и Нинова. Да демонстрира, че не се страхува да изрази различна позиция, и да отстоява мнението на българите в рамките на своето европейско политическо семейство.
Това, че имаш различно мнение, не те прави лош и именно конгресът е мястото да го отстояваш. Тук се изработват единните позиции и политики на всички леви партии в Европа – било по социални теми, било за джендърите или мигрантите. Това емястото, където се изковава визията на европейската левица за развитието на Европа за следващите години. И мястото, където да се чуе позицията на българските социалисти, независимо дали тя има разминавания или несъгласия с тази на ПЕС. Това е начинът хората да се съобразяват с теб, да те уважават.
И още нещо - това, че БСП е против една резолюция, означава ли, че не подкрепя и останалите политики на левицата на европейско ниво? И не дава ли така основание и аргументи на противниците си, които я обвиняват в антиевропейска реторика?
Евроскептицизмът е на мода, но като цяло мнозинството от българите са проевропейски настроени и оценяват положително членството в ЕС. Дори поведението на БСП да е печелившо за пред избирателите в България, дали е такова за пред очите на Европа? И ако един ден вземе властта, Нинова в изолация ли ще управлява държавата?
И тук стигаме до втората версия за поведението на Нинова - нежеланието ѝ да застане до Станишев и публично да го подкрепи. Колкото и дребнаво да звучи, по същество лидерката направи именно това - бойкотира преизбирането на Станишев. Дребнаво е, защото колко българи имаме на толкова висок политически пост в Европа?
Да, вярно е, че преди година лично Нинова внесе предложението червеният конгрес да издигне Станишев за трети мандат, което бе единодушно подкрепено. Но за тази една година отношенията им коренно се промениха, особено след разправията за Истанбулската конвенция. И сега Нинова не само не го подкрепи преди избора, но и не го поздрави след това. За разлика от нея премиерътБойко Борисов подходи по европейски и му изпрати поздравителен адрес, в който обяви, че е радостен от високия пост на българина, и го призова да продължава да носи гордост на страната си.
Как Нинова не разбра, че БСП не печели от войната ѝ със Станишев? Вместо да я води, лидерката можеше да извади политически дивиденти от факта, че неин съпартиец е начело на левите в цяла Европа. И да използва максимално контактите му с левите премиери и лидери, да си създаде приятелски отношения с тях, а не просто протоколни, за да не изпадне в политическа изолация един ден, ако стане премиер.
Конгресът е перфектното място за създаване на добри отношения между лидерите на отделните партии - в неформални и двустранни срещи, в другарска атмосфера и добро настроение, дори и на лидерската вечеря. Лидерите трябва да си говорят, а Нинова да я познават, както каза самият Станишев.
Поведението на соцлидерката има връзка и с предстоящото редене на листата за европейските избори догодина. Логично е президентът на ПЕС да е водач, но от “Позитано” 20 не крият, че Нинова няма да допусне това. Е, как тогава да застане до Станишев и да го подкрепи – с какви аргументи ще обясни след това на избирателите си, че не го иска начело на листата?
Каквито и да са истинските аргументи на Нинова, поведението ѝ в крайна сметка не се отрази нито на преизбирането на президента на ПЕС, нито на имиджа на Станишев. А на имиджа на БСП.
