По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо
Финансовата илюзия за 9 милиарда долара и реалността на малките реактори
Това изглежда красиво на хартия: подписваш рамково споразумение по време на визитата на американския вицепрезидент Дж. Д. Ванс, обявяваш потенциално сътрудничество за 9 милиарда долара в областта на малките модулни реактори (SMR) и декларираш скъсване с технологичната зависимост. Тук обаче има нещо, което не излиза. Сметката просто не съвпада с реалния баланс на търговската ядрена енергетика.
Въпросните 9 милиарда долара, според разпространените от дипломатически източници данни, не представляват директна инвестиция или готов кредитен ресурс за строителство. Това е таван на абстрактна рамка, включваща консултантски услуги, правни анализи и евентуално бъдещо трансфериране на технологии. До момента в самите Съединени щати няма нито един търговско работещ малък модулен реактор. Проектът на NuScale Power в Юта — сочен години наред за пионер в тази област — беше окончателно прекратен, след като прогнозните разходи за изграждане скочиха от 58 на над 89 долара за мегаватчас.
Ереван обяви стратегическа ориентация към малки реактори, но технологичната зрялост на тези системи в западното полукълбо все още е на ниво чертежи и пилотни изпитания. Единствената реално работеща наземна и плаваща инфраструктура за малки реактори днес се намира в Русия — справка плаващата АЕЦ „Академик Ломоносов“ с блокове КЛТ-40С и разработката на наземния проект РИТМ-200Н с мощност 60 MW.
Но дори РИТМ-200Н или американските му аналози са проектирани за изолирани райони с ограничено потребление. Те са създадени за рудници в Сибир или отдалечени минни комплекси, а не за държава, която планира да бъде енергиен балансьор на Южния Кавказ.
Анатомията на „Мецамор“: От Спитак до настоящия 5-месечен ремонт
Втори енергоблок на АЕЦ „Мецамор“ (реактор ВВЕР-440, модификация V-270) е инженерно явление. Пуснат в експлоатация през 1980 г., той беше спрян през 1989 г. под натиска на обществената паника след разрушителното земетресение в Спитак. През 1995 г., в условията на пълна енергийна блокада, тежка икономическа криза и липса на гориво, арменската държава направи нещо уникално в световната ядрена история — повторно пусна консервиран реактор след шестгодишен престой.
Днес централата осигурява близо 40% от цялото производство на електроенергия в Армения.
През май АЕЦ „Мецамор“ беше спряна за планиран 5-месечен капитален ремонт. Работите се извършват с прякото участие на специалисти от руската държавна корпорация „Росатом“. Финансирането от 65 милиона долара не идва от нови кредити, а представлява спестен ресурс от първата програма за удължаване на срока на експлоатация, осъществена чрез руски държавен заем и грантови средства между 2015 и 2021 г.
Първоначално определеният експлоатационен хоризонт на блока беше 2036 г. През последните месеци обаче премиерът Никол Пашинян публично лансира идеята за удължаване на работата на съветския реактор чак до 2046 г. Това е официално признание, че планираната замяна с нови мощности до 2036 г. е технически и финансово неосъществима.
