Япония потенциално би могла да се превърне в ядрена сила. Както пише китайското издание Sohu под предлог за развитие на атомните електроцентрали "затаилата" се Япония е успяла да натрупа ядрено гориво, чиито резерви са достатъчни за създаване на шест хиляди бомби. За производството на една ядрена бойна глава са необходими около 8 кг плутоний. Изданието призова съседните страни на Япония, включително Русия, да бъдат бдителни.
Изданието отбелязва, че САЩ са сдържали развитието на Япония през последните няколко десетилетия, но страната на изгряващото слънце успя да се превърне в мощна икономическа сила. Японците също имат все по-голямо желание да играят по-активна роля на международната арена и да предизвикат петте постоянни члена на Съвета за сигурност на ООН.
Въпреки факта, че на страната е забранено да разработва ядрени оръжия, тя зае водеща позиция в света по използване на ядрените технологии и влезе в първите десет държави по отношение на боеспособност. „Ако започне война, Япония ще може бързо да създаде ядрени оръжия, използвайки своя ядрен материал. (...) В продължение на няколко години Япония успяваше да скрие този факт и много страни бяха в неведение, включително САЩ.“, заключава изданието.
По време на Втората световна война японците имаха програма за създаване на ядрени оръжия. Тя обаче е прекъсната на етапа на лабораторните изследвания, след като САЩ унищожиха Хирошима и Нагасаки с ядрено оръжие, принуждавайки Токио да капитулира през август 1945 г. По-късно Япония подписа споразумение за неразпространение на оръжията за масово унищожение. И деветият - "мирен" - член на конституцията забранява на Япония да използва военна сила за разрешаване на международни спорове.
Според експертни оценки, при желание японците могат да създадат ядрена бомба за две години.
Първите призиви за връщане към изследванията за производството на такова оръжие бяха направени през 2006 г. във връзка с поредица от ядрени тестове в Северна Корея. Както каза тогавашният външен министър Таро Асо, "Япония разполага с технологията за създаване на ядрени оръжия, но не планира да прави това". Освен това пресата разпространява доклади за съществуването на правителствен документ, позволяващ създаването на „малки ядрени бойни глави“.
Още когато беше кандидат за президент на САЩ, Доналд Тръмп каза, че Япония може да се сдобие със собствено ядрено оръжие за самозащита. Приблизително същото в средата на нулевите (2000 година – бел. пр.) заяви бившият командир на ВМС на САЩ в Тихия океан, вицеадмирал Джон Бърд. Според него японската конституция „не забранява да разполагат с ядрени оръжия“, ако неговите обеми „не надхвърлят обхвата за решаване на задачи за самозащита“. И такова оръжие би било допълнителен фактор в противопоставянето на японско-американския съюз с КНДР и с Китай.
През последните години има напрежение между Китай и Япония заради ситуацията в Южнокитайско море. Пекин и Токио претендират за островите Сенкаку (китайско название Дяоюйдао).
В този регион се намират значителни петролни и газови и рибни ресурси, както и половината от глобалния годишен тонаж на търговския флот и една трета от целия световен трафик.
Както каза пред вестник ВЗГЛЯД началникът на отдела за дипломация в МГИМО, бивш посланик на Русия в Япония Александър Панов, Токио със сигурност развива ядрената си енергетика, но след аварията в атомната електроцентрала Фукушима-1, повечето от станциите бяха спрени поради съображения за безопасност и допълнителни изследвания на ядрените реактори. „Япония има всички основания да участва в развитието на ядрената енергетика. Всичките им дейности са поставени под контрола на МАГАТЕ. Засега не са установени нарушения. Япония изпраща отработеното си ядрено гориво за преработка, вместо да го крие. Твърденията, че страната има способността да създаде шест хиляди ядрени оръжия, показват пълно игнориране на ситуацията.“, каза Панов.
Той увери, че Япония се придържа към принципа да не създава и да не произвежда ядрено оръжие, което всъщност е залегнало в правителственото решение. Освен това страната изхожда от факта, че такива оръжия не могат да бъдат внесени на нейната територия. Следователно Токио официално признава нарушенията, когато американските военни кораби влизат в пристанищата на страната.
Панов обаче нарече очевидна способността на японците, при желание да произведат ядрено оръжие. Още в края на 60-те, по време на дебатите за присъединяването към Договора за неразпространение, експертите посочиха, че ако бъде взето политическо решение, за два до три месеца ще бъде създадена ядрена бомба. „Спяща ядрена държава може да се нарече не само Япония, но и дузина страни. Публикацията на Sohu е политическа пропагандна статия, която няма под себе си никаква реалност.", подчерта бившият посланик.
Действителният член на Руската академия за ракетни и артилерийски науки (РАРАН) Константин Сивков също нарече страховете на китайците необосновани. Той посочи, че за да се създаде ядрено оръжие, уранът трябва да бъде обогатен, така че японците ще трябва „силно да се напрегнат“, за да постигнат тази цел. „Горивните елементи за атомните централи съдържат елементи на уран-235, обогатен до 4,5%. А уран-235 за ядрена бомба трябва да има концентрация от около 85-95%. Не съм чувал, в Япония да има инсталации за обогатяване на уран. Разбира се, можете да използвате плутоний, който се образува в резултат на работата на атомните електроцентрали, но се съмнявам, че тази сума ще бъде достатъчна за шест хиляди бомби. В Япония няма много атомни електроцентрали (в страната има 43 реактора). В много страни по света има атомни електроцентрали, но много малък кръг от държави притежават ядрено оръжие “, каза Сивков пред в. ВЗАГЛЯД.
Официално САЩ притежават ядрено оръжие (от 1945 г.), Русия (първоначално Съветският съюз: от 1949 г.), Великобритания (1952 г.), Франция (1960 г.), Китай (1964 г.), Индия (1974 г.), Пакистан (1998 г.) и Северна Корея ( 2006 г.). Освен това Израел се счита за негласна ядрена държава, но страната официално не потвърждава тази информация. Американците настояват, че Иран се е приближил до създаването на ядрена бомба, като уж провежда съответните разработки под предлог, че развива мирен атом.
Дори ако японците решат да се сдобият с ядрена бомба, то първите, които ще се противопоставят на това са САЩ, които не искат да пуснат духа от бутилката. „САЩ вече са воювали с Япония на просторите на Тихия океан през Втората световна война и са претърпели прилични загуби. Ако Япония придобие такива оръжия, тя ще престане да бъде надеждно обвързана със САЩ. Така че Япония, най-вероятно, не притежава ядрени оръжия от геополитическа и технологична гледна точка.“, убеден е експертът.
Освен това японците нямат средства за доставка на такова оръжие. „Японците могат да създадат подходяща ракетна технология. Но в момента Япония няма ракети с тактически обсег собствено производство. Страната разполага с много посредствен бомбардировач Mitsubishi F-1. Цялата авиация, противовъздушната отбрана и другата техника са американски. Бойната радиоелектроника също е американска ... По този начин САЩ държат Япония на къса каишка.“, обясни Сивков.
В случай на сценарий, при който японците влизат в ядрения клуб и придобиват средства за доставка, възниква заплаха за всички страни в региона, включително за Русия и Китай.
„Япония е изключително уязвима страна по отношение на демографията. Населението й е само малко по-малко по количество на руското, 124 милиона срещу 146 милиона. Но нашите живеят на такава огромна територия, а японците на малък остров, който е под заплахата от сериозни геофизични сътресения. Япония е съпроводена от постоянни земетресения и заплахи от цунами. Японците са принудени да защитават всяко парче земя. Следователно те се нуждаят от нови територии. Ако получат ядрено оръжие, ще започнат да ги изнудват всички. Ако бъдат създадени междуконтинентални балистични ракети, те могат да заплашат даже САЩ.“ предполага събеседникът.
Сивков припомни, че в началото на 20 век японците са считани за много надежден съюзник на американците, а няколко десетилетия по-късно страната вече води война срещу САЩ. „Значи Япония е страна, която може да се обърне за доста кратко време в съвсем друга посока“, обобщи Константин Сивков.
Превод: М.Желязкова
