Западните медии и юридическата рамка
Вълната от реакция на Запад не закъсня. BBC определи нормативния акт като „нов начин за преразпределение на собствеността в интерес на сигурността“, Independent го нарече „врата към държавен контрол върху ключови активи“, а Politico акцентира върху това, че „Путин е позволил на правителството да поеме контрола над компании, уязвими към атаки с дронове“.
Опитите за смекчаване на тона от страна на руската администрация имаха ограничен ефект. Първият вицепремиер Денис Мантуров подчерта следните детайли:
- Временната държавна администрация не е автоматична, а ще се въвежда след индивидуална преценка за всеки отделен случай;
- Решенията ще се вземат лично на най-високо държавно ниво;
- Мярката не представлява класическа национализация или промяна на акционерната собственост, а поемане на оперативния контрол за конкретен период.
Въпреки разясненията, юридическата мъглявина около понятия като „достатъчни мерки“ оставя вратата отворена за субективни interpretacii от страна на проверяващите органи.
Инфраструктурният проблем на най-голямата територия
Покриването на цялата руска федерална територия с плътен щит от противовъздушна отбрана е физически и логистично невъзможно. С оглед на мащабите, концепцията за защита задължително преминава през децентрализация – всяко конкретно предприятие трябва да притежава собствена пасивна и активна локална защита.
Временният държавен мениджмънт се явява последен административен лост за принуда. Дали обаче назначените държавни чиновници ще съумеят бързо и ефективно да организират логистиката по сигурността на едно частно производство подобре от самите му собственици — това остава въпрос с открит край.
