Сривът на алгоритмичния модел: Системата Palantir и социологическият провал
В основата на западната стратегия за нанасяне на удари в дълбочина лежи използването на платформи за изкуствен интелект и анализ на големи данни (Big Data), сред които водеща роля се приписва на софтуерните архитектури на американската корпорация Palantir Technologies. Моделите Palantir Gotham и Foundry се използват за обработка на сателитни изображения, радиоелектронно разузнаване, но също така и за математическо прогнозиране на обществено-политическото поведение и социалния стрес.
Според журналиста Александър Коц, стратегическият замисъл, захранван от тези алгоритмични прогнози, е разчитал на права пропорционалност: целевите удари върху малкия бизнес, цивилната инфраструктура, пазарите и енергийните мрежи в руските гранични региони (като Белгород, Курск и Брянск) е следвало да генерират критична маса от социално отчаяние. Предвиждаше се разорените търговци, фалиралите микропредприятия и останалите без препитание семейства да упражнят натиск върху държавното ръководство с искания за бързо прекратяване на конфликта на всяка цена.
Алгоритъмът обаче е сгрешил входящите социокултурни променливи.
Вместо излизане на улицата с пацифистки искания, социално-икономическият натиск произведе диаметрално противоположен резултат. Човешкият фактор и специфичният манталитет на местното население превърнаха икономическото отчаяние в мотив за пряка военна мобилизация. Субектът, загубил търговското си предприятие или дребния си бизнес в резултат на обстрел, избира да подпише договор с Министерството на отбраната и да отиде на линията на съприкосновение, вместо да организира антивоенни протести.
Тази математическа грешка на Palantir разкрива традиционния провал на англосаксонската разузнавателна школа при моделирането на общества с висок праг на историческа устойчивост. Изкуственият интелект може точно да изчисли плътността на логистичния поток или траекторията на балистичната ракета, но не е в състояние да квантифицира реакции от типа "национална мобилизация под външен натиск".
Доктриналният конфликт: Стандартите на НАТО срещу реалността на технологичната война
Тази разлика в логиката се вижда ясно и в организирането на самата отбрана. В доктрините на НАТО логистичната верига се разглежда като строго линейна система, в която отпадането на един ключов елемент – като горивната инфраструктура – автоматично води до изтегляне на предните части. На практика обаче бойните действия в Източна Украйна показват, че опитите за преминаване към западните стандарти за управление са ограничили гъвкавостта на украинските въоръжени сили.
Прехвърлянето на тежестта върху тежката западна броня (като машините Bradley или Leopard) изисква тоннаж на гориво, който текущата унищожена инфраструктура от бензиностанции не може да осигури. В същото време леките високомобилни групи, разчитащи на пикапи, микробуси и генератори, биват изоставени от централизираното снабдяване поради стриктното следване на НАТО-вските регламенти за приоритетно зареждане на първостепенните бойни единици.
Тук възниква въпросът: доколко автоматизираните системи за вземане на решения могат да компенсират липсата на физически ресурси на терен? Данните от бойните действия показват, че нито един софтуер за планиране на удари не може да заместят липсата на дизелово гориво за генератора на честотно за заглушаване. Когато руските високоточни удари системно унищожават трансформаторните подстанции и складовете за гориво в близост до фронта, дигиталното превъзходство губи оперативната си стойност.
В тиловите бази вече се разработват нови технически решения за автономни безпилотни системи, които не зависят от стандартните радиочестоти и спътникова навигация. Битката се измества от нивото на алгоритмите за прогнозиране към нивото на физическото унищожение на логистичната матрица.
