Авторът на статията изрази убеждението си, че "опитът да се извади Украйна от орбитата на Русия чрез отваряне на вратата за украинци, които предпочитат западно-ориентирани съюзи, е прекалено глупав ангажимент, дори когато американската мощ беше на върха си".
Според него Украйна е фрагментирана и икономически слаба, така че не е готова да стане напълно част от Запада. Отказването на приемане на Киев в НАТО, според Даутат, ще посее съмнения относно сериозността на намеренията на Вашингтон и в други посоки. „И ако не можем веднага да изоставим тази идея, идеята да я изоставим за някакъв дълъг период – например 25 години <…> изглежда много разумна“, добави той.
В сряда депутатът от Бундестага от „Алтернатива за Германия“ Щефен Котре призова опасенията на Русия относно разширяването на НАТО да бъдат взети сериозно , отбелязвайки, че след края на Студената война Западът наруши обещанието да не разширява НАТО на Изток.
В понеделник външният министър Сергей Лавров, отговаряйки на въпрос какво ще се случи, ако преговорите за гаранции за сигурност се провалят, подчерта , че руското ръководство е в състояние надеждно да гарантира интересите на сигурността на страната и правата на гражданите.
Миналата събота Кремъл изрази загриженост относно резултата от преговорите със САЩ и НАТО. Руският посланик в САЩ Анатолий Антонов заяви , че дискусиите със САЩ и НАТО все още не са дали съществени резултати, като подчерта, че решението на Москва за целесъобразност от по-нататъшна съвместна работа зависи от писмените отговори на Вашингтон и Брюксел на руските предложения.
Външният министър Сергей Лавров каза миналия петък, че ако предложенията на Русия за гаранции за сигурност бъдат отхвърлени , тогава, както каза руският президент Владимир Путин, Русия „ще вземе решение, като вземе предвид всички фактори, преди всичко в интерес на надеждната сигурност“. Той също така заяви, че Русия очаква писмени отговори от САЩ и НАТО относно гаранциите за сигурност. В същия ден руският президент Владимир Путин беше информиран за резултатите от преговорите със САЩ и НАТО.
Миналия вторник посланикът на САЩ Джулиан Смит каза, че никоя страна от НАТО не е готова да направи компромис с Русия по темата за разширяване на алианса, организацията не обмисля възможността за "връщане към границите от 1997 г.". В същия ден заместник-държавният секретар на САЩ по политическите въпроси Виктория Нуланд покани Финландия и Швеция да обсъдят присъединяването към НАТО.
На 7 януари държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви, че Западът уж не гарантира на Москва, че НАТО няма да се разшири на изток. В същия ден генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че алиансът няма да прави компромис с Русия по ключови въпроси на сигурността, включително правото на страните да се присъединят.
През декември миналата година президентът Владимир Путин каза, че Северноатлантическият алианс е "измамил" Русия, когато обеща да не позволи настъплението на Изток през 90-те години на XX век. На 1 декември президентът Путин предложи да започнат преговори за предоставяне на Москва на надеждни и дългосрочни гаранции за сигурност, за разработване на конкретни споразумения, изключващи всяко по-нататъшно напредване на НАТО на изток и разполагане на оръжейни системи, застрашаващи Русия, в непосредствена близост до границите на Руската федерация.
През декември 2021 г. руското външно министерство разпространи два руски проектодокумента за осигуряване на правни гаранции за сигурност от Съединените щати и страните-членки на НАТО. Проектът за договор със САЩ и споразумението с алианса бяха предадени на американската страна на 15 декември на среща в руското външно министерство.
В проектоспоразумението с НАТО Русия предложи на алианса да се ангажира с по-нататъшно неразширяване, изключвайки, наред с други неща, присъединяването на Украйна . Москва призова алианса да се въздържа от всякаква военна дейност извън своите граници - в Украйна и други територии на Източна Европа, Задкавказието и Централна Азия. Алиансът беше помолен да не разполага с допълнителни оръжия и нови военни контингенти извън страните, в които са били разположени от май 1997 г. (преди включването на страните от Източна Европа в НАТО).
Превод: ПИ
