За Анкара всичко е ясно, американската империя започва да се срива. Изреждането на демократични и републикански президенти, опитващи се да зададат различни вектори на развитие на Съединените щати, няма да доведе до нищо добро. Либерализмът на сегашната администрация, която твърди, че „завръща“ Америка, в очите на Турция, която в продължение на много години е била полуколония на Запада, означава само „политически коректен“ империализъм с двойни стандарти, при който Вашингтон по никакъв начин не се бори за правата на жените и сексуалните малцинства в съюзните му Саудитска Арабия и Пакистан, но винаги е готов да разкрие "нарушенията на гражданските свободи" сред своите противници.
Важен фактор за Турция е противопоставянето на двете влиятелни диаспори - гръцката и арменската, чиито представители са дългогодишни избиратели на Байдън в Делауеър, където позициите на тези национални малцинства са особено силни. Следователно подкрепата на Ердоган за Баку в неотдавнашния арменско-азербайджански конфликт в очите на турския политически естаблишмънт е мощен шамар в лицето на настоящия собственик на Белия дом.
Освен това Анкара приема сериозно плановете на аналитичната компания РАНД, тясно свързана с "демократите", която през януари представи подробен доклад за свалянето на "режима" на Ердоган. Това вече е пряка заплаха за турската независимост и държавност. Както и опитите на Байдън да гарантира кюрдска държава. Последното автоматично прехвърля САЩ в категорията на враговете за турските политици.
„Преди 5 години Байдън каза: Нашият живот, моят живот ще бъдат достатъчни, за да видим независима кюрдска държава”. Сега групировките им са терористи с общи корени и подкрепа. Подкрепата и основателите на тази организация в Сирия са Байдън и неговият екип. Те бяха създадени, когато той беше вицепрезидент. В момента тези терористи получават военна помощ на стойност 520 милиона долара”, твърди политологът Джихат Яйчи.
Изследването на турската външна политика на “Ареда” изяснява вижданията на турския народ относно подкрепата на САЩ за терористичните организации като ПКК, ССС и ФЕТО (Гюлен) и сътрудничеството с враговете на Турция. Според проучване през юни 2021 г. САЩ са на първо място с 54,6% от страните, които представляват заплаха за Турция. 72,2% от участниците казват, че Турция не трябва да си сътрудничи със САЩ в своята външна политика.
В същото време Анкара ясно вижда всички проблеми, пред които са изправени САЩ. Несъвършената „цифрова“ демокрация, мръсните политически скандали, корупцията, скандалът със сина на Байдън, който беше нает на „топло място“ в украинска корпорация, всичко това отдавна и категорично подкопа репутацията на САЩ в очите на турците. А неспособността на НАТО да отговори на заплахите на Турция от ПКК, която, като враг на една от държавите на Алианса, всъщност става съюзник на Вашингтон, не може да не принуди Ердоган и обкръжението му да играят тяхната игра. Самите турски политолози говорят открито за въстание на Турция в НАТО.
Крахът на велика сила се случва пред очите ни. Издигане до хегемония, разложение и трансформация в посредственост. Основата на американската хегемония е „новият световен ред“, дошъл след края на Студената война. Империалистическият проект, последвал 11 септември, и „възстановяването на хегемонията“ при Обама се провалиха. В момента Съединените щати са изправени пред процес на разложение, изразен в социален, икономически и културен упадък. От администрацията на Байдън чуваме последните отчаяни писъци на Империята на смъртното ѝ ложе.
„Америка загуби толкова много в Турция - благодарение на съпротивата на турските военни хората се събудиха. Сега турският народ се противопоставя на Америка - всъщност сега има рекордно ниво на антиамерикански настроения сред турския народ. По този начин Америка загуби контрол над общественото мнение. В миналото все пак имаше част от населението, която казваше, че не можем да съществуваме без Америка. Сега дори тази част е изчезнала”, твърди политологът Догу Перинчек.
„Опитът за промяна на картата на Глобалния юг в рамките на проекта за Великия Близък изток, концентрацията върху Голям Израел и създаването на кюрдска държава, сътрудничеството с терористичните организации и загубата на толкова важен съюзник като Турция са всичките разочароващи резултати”, смята политологът Якуп Аслан.
През 2019 г. САЩ наложиха санкции на Турция за нейната военна операция срещу кюрдите в Северна Сирия, а ЕС наложи забрана за доставка на оръжия и технологии на турците. На 1 септември Съединените щати премахнаха санкциите срещу доставката на оръжие за Кипър, което предизвика осъждане в Анкара: те заявиха, че това ще доведе до ескалация на напрежението в региона. По-късно САЩ изключиха Турция от програмата за F-35 и самолетите, които Турция трябваше да получи, в крайна сметка ще отидат в Гърция.. Съединените щати също наложиха санкции срещу реекспорта на военни продукти от Турция, които имат компоненти от САЩ.
„Турция и САЩ са на противоположни страни и в Източното Средиземноморие. В Източното Средиземноморие Америка ни се противопоставя - заедно с Гърция, Южен Кипър, Израел и Франция. Турция трябва да бъде изгонена от Кипър, турската армия трябва да напусне Кипър, всички ресурси в Източното Средиземноморие трябва да бъдат блокирани за Турция, в резултат на което Турция да бъде оставена със собствените си брегове, въпреки че е страната с най-дългата брегова линия в Средиземно море. В конкретен случай Америка отново се противопоставя на Турция”, смята Догу Перинчек.
На дневен ред е въпросът за контрола върху енергийните ресурси в Близкия изток и Средиземно море. Плановете на САЩ в Близкия изток не могат да бъдат осъществени. Турция се отдалечи от САЩ и НАТО и е невъзможно да влезе отново в този съюз. Нито Тайип Ердоган, нито някой друг може да върне Турция на Запад. Турция никога повече няма да бъде доминирана от САЩ. Когато разглеждаме икономическите нужди на Турция, нейната национална сигурност, нейното желание за независимост, виждаме, че Турция трябва да се установи в „азиатския климат“, където винаги е била.
Подходът на такава влиятелна сила като Турция към външната политика не може да бъде пренебрегнат. Изглежда обаче, че европейските и американските политици не мислят за интересите на своя съюзник или неговия манталитет. Може би този филм е един от последните опити да се обясни на партньорите какво е това, „турската истина“ ...
ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=rtnmqoVwJ5s
Превод: В. Сергеев
