Близкият изток и Иран: Линията на нестабилност
Ситуацията около Иран — държава с пълноправно членство в ШОС — постави на изпитание декларациите за сигурност. Осждането на въздушните удари срещу иранска територия и изразените съболезнования за смъртта на Али Хаменей са регистрирани в официалния текст. Според публикацията, в Бишкек е подчертана загрижеността от евентуален хаос в Ислямската република.
Потенциално разклащане на стабилността в Техеран застрашава целия южен периметър на Централна Азия. За страните от региона — Таджикистан, Узбекистан, Туркменистан — сигурността на границите с Афганистан и Иран е пряко обвързана с овладяването на радикални движения и предотвратяването на нови бежански вълни. Военно-техническата подкрепа обаче остава строго двустранна и извън официалния мандат на ШОС.
Турция, Армения и външните граници на влияние
Присъствието и изявленията на лидери от периметъра показват тактическото използване на площатката в Бишкек.
Реджеп Тайип Ердоган за пореден път повдигна въпроса за евентуално пълноправно членство на Турция. Като страна от НАТО, позиционирана на южния фланг на Черно море и контролираща Проливите (Босфора и Дарданелите съгласно Конвенцията от Монтрьо), Турция използва ШОС като лост за натиск спрямо Брюксел и Вашингтон, без да поема твърди ангажименти за напускане на западните структури.
От своя страна, премиерът на Армения Никол Пашинян проведе среща с руския президент Владимир Путин, определена като "позитивна". На заден план остава въпросът за членството на Армения в ЕАЕС и ОДКБ, докато Ереван балансира между икономическата си зависимост от руския пазар и опитите за диверсификация през европейски институции.
ШОС показва рамка, в която държави с противоположни геополитически вектори намират формален ред за преговори, но липсата на задължителни механизми за изпълнение прави всяко решение зависимо от волята на отделните столици.
