Селективният евгенизъм и Социалното развитие (SDU)
През 1983 г. Лий Куан Ю изнася реч, която поставя началото на т.нар. „Голяма демографска дебатa“. Анализът на преброяването от 1980 г. показва, че високообразованите жени имат по-малко деца в сравнение с жените с по-ниско образование.
В отговор през 1984 г. е създадено Звеното за социално развитие (Social Development Unit - SDU). Неговата функция е да улеснява контактите между дипломирани висшисти. Програмата включва:
- Организиране на държавно субсидирани събития и почивки за необвързани висшисти.
- Финансови побуждения за жени с висше образование, които раждат трето дете.
- Специални фондове за преквалификация срещу доброволна стерилизация за жени с ниски доходи и без средно образование.
Реакцията на обществото и икономическите реалности водят до отпор. Програмата среща критики за дискриминация и опит за социален инженерство от кастов тип. Към 1987 г. правителството е принудено да коригира курса.
Смяна на парадигмата: „Три или повече“
Осъзнавайки риска от бързо застаряване на населението и недостиг на работна ръка, през 1987 г. властта заменя предишните ограничения с новата кампания „Имай три или повече, ако можеш да си го позволиш“.
Новата политика включва данъчни облекчения, субсидии за детски градини и приоритет при закупуване на по-големи жилища. Въпреки тези финансови стимули, коефициентът на плодовитост демонстрира краткотраен скок през 1988 г. (годината на Дракона по китайския календар), след което продължава устойчивия си спад.
Гражданите на Сингапур, вече интегрирани в силно конкурентна икономика с висок стандарт на живот и високи разходи за образование, отказват да се върнат към модела на големите семейства.
Моделът на временната миграция и корпоративната структура
След като вътрешното възпроизводство остава трайно под критичния праг, Сингапур преминава към системно разчитане на външни човешки ресурси. Държавата изгражда двукомпонентна имиграционна система.
1. Висококвалифициран персонал (Employment Pass) Привличане на специалисти в областта на финансите, технологиите и биотехнологиите с възможност за получаване на постоянно пребиваване и гражданство.
2. Нискоквалифицирана работна ръка (Work Permit) Стотици хиляди работници в строителството, производството и домашните услуги от страни като Бангладеш, Филипините, Индия и Индонезия. Тези работници подлежат на строг контрол:
- Забрана за сключване на брак с местни граждани без разрешение от Министерството на работната сила.
- Задължителни медицински прегледи (включително тестове за бременност за домашните помощници).
- Липса на право на постоянно пребиваване или довеждане на семейства.
Така Сингапур функционира като корпорация, която внася оперативен капитал под формата на човешки ресурси, ползва ги по време на тяхната максимална производителност и ги репатрира при изтичане на договорените срокове.
Планът за социално планиране, започнал като опит за контрол върху населението, еволюира в система за управление на работната сила в условния капиталистически център.
