Ако влезем малко по-навътре в анализа на статуквото, то, за съжаление, няма да намерим кой знае какви оптимистични точки, които да ни позволят да предположим, че преговорите ще бъдат успешни. Явно няма да се разберат със сигурност от първия път, а колко ще продължат преговорите, то не само Тръмп, а и господ не знае. Хубавото в случая е, че има реална перспектива преговорите да започнат със спиране на огъня, защото и от 1 и от другата страна вече се забелязва не само умората от войната, не само нарастващия брой жертви, а и настроенията сред народите, на които и от едната и от другата страна вече им е дошло до гуша от тая война.
Свръхналожително в момента е, още в началото на първите контакти да се озаптят тези, които биха попречили на преговорния процес. Независимо, че повечето от тях непрекъснато говорят за мир. Едва ли ще се открие кой знае каква тайна, ако набързо се посочат най-екстремно опасните от тях. Без съмнение в класацията води отмъстителният Мерц и сие. Наскоро в „Шпигел“ цитират негово изказване, че „приключихме с шпионажа на руснаците в Берлин“. И това след като закрил руския културен дом. Това е човекът, толкова може, както се казва. Иначе историята с въпросния лайпцигски дрон тепърва ще бъде разнищвана. Няма как 1000 дрона в един и същи ден да долетят в Киев и всеки от тях да си порази целта, а някакво си, нека приемем, заблудено дронче, вероятно от бракуваните, просто се е намерило на летището до украинския самолет и, представете си, тихо си е седяло, без да гръмне. Да се стигне до там, че един от персонала да отиде и да го ритне и така да го „обезвреди“. Този дрон вероятно е бил нужен на Мерц, явно чакал го е, съдейки по това, което настана след това. Набързо я завъртяха и обявиха, че е руски дрон. Можем само да предполагаме, че, ако наистина е руски, това е единственият дрон, който не е достигнал целта си и не се е взривил. Но да оставим темата да си я дъвчат и по-нататък любителите на новини от тъмната страна на Мерц. Интересно е друго, дали само на мен ли той ми прилича на Дон Кихот, възседнал Росинанта си от бундесверска порода, вдигнал копието си за атака срещу руските вятърни мелници. Идиотска аналогия, която обаче таи в себе си смисловото послание за шансовете за успех на този новопоявил се фюрер в Германия.
След Мерц трябва да посочим Макрон, разбира се, а след него и Старнет. Последният вече извън политическата номенклатура продължава да ровичка ситуацията като активен служител на МИ-6, както се предполага. След тази, обявила се за лидери на Европейския съюз тройка, следват, понятно, генералшите. Те вероятно осъзнаха факта, че не могат да влязат в битката директно и намериха друг начин, как да осигурят парите за Зеленски. Урсула, едва върнала се от отпуск,където вероятно докато се е плицикала само за съдбата на своя любим фаворит е мислила, обяви, че ще призове всички европейци да си дадат спестяванията, за да ги вложи в изгодна инвестиция. Името на тази инвестиция, както се досещате, е войната. Тук възниква един странен въпрос, за какво ще ги събираме тези пари, нали ще почваме преговори за мир? Към тези видни дами трябва да прибавим другото женско присъствие - премиерката на Гренландия, а така също и някои други активистки като приличащата на Глен Клоуз от филма „Сто и един далматинеца“ госпожата Щрак-Цимерман.
От другата страна техни колеги с равна им, бясна агресивност са например Толстой, който спи и вижда как ще се атакуват цели в Западна Европа. Или, разбира се, Медведев, който престъпи чертата като лошото ченге и започна вече открито да заявява намерения, които едва ли са съгласувани с Путин, за конкретни атаки по цели с посочени адреси в европейските страни. Покрай тях се нанизват и още редица блогери и журналисти като Салавьов и компания, които постоянно въртят чекръка на общественото мнение все в тая посока - време е да нападнем.
Всички тези, и от едната, и от другата страна са общо взето съмишленици по темата и са на практика от един отбор – отборът, който иска да подпали Европа. Няма да е лесно да бъдат игнорирани или ограничени в техните действия. Едно време Петър Берон за комунистите каза в Народното събрание, че не са виетнамци да ги натовариш на един самолет и да ги отпратиш нанякъде. Така е и с тези господа. Във всички случаи, когато говорим за подготовка на преговорите, трябва да е категорично ясно, че това е основен елемент в подготовката им. Може би трябва под страх от възмездие да им се подскаже от когото следва, че те ще носят лична отговорност, ако и този път се провалят преговорите. Бих сложил в тази група и Зеленски, защото той е като не двуликия, а многоликия Янус. Не можеш да го разбереш в даден момент, какво му се върти в главата. Или, както казват моряците при нас във Варна, лимките му се търкалят така, че не можеш да схванеш накъде и как ще го изведат.
Усеща се, че основните играчи в политическата рулетка са склонни да започнат преговори. Самият факт, ако започнат, би следвало вече да се счита за успех. Пък ако това е свързано и със спиране на бойните действия, най-добре. Били се страхували, че двете страни ще използват паузата за да натрупат оръжие. Чушки, както би казала баба ми! И да спрат, и да не спрат бойните действия, всяка от страните ще продължи да трупа оръжие, дори и да се обяви вечен мир. В новата Студена война сме вече. Стената предстои да се издигне. Сега в момента строителите трябва да се съберат и да обсъдят архитектурните и технически планове, как ще я изградят, колко висока, колко дълга и на какво разстояние от едните и от другите ще е. Общо взето чисто строителни работи предстоят,, а това че ще продължи надпреварата, нищо оригинално, нищо непознато няма да се случи. Живели сме десетки години, както ни обясняваха, в обстановката на сдържане. Което ще рече, че и сега ще се задоволи военнопромишления комплекс и от едната, и от другата страна, ще продължи да си работи и за наша обща радост ще трупа оръжията на куп. Докато стигнем до оня момент, когато всичко това ще спре и ще почне рязането на ракетите. Дотогава е много далече. И по-добре да е така, защото трябва да се изнижат няколко поколения, които да започнат бавно и полека, почесвайки се по главата да се питат, а бе защо да не си живеем с другите нормално. Както се получи след въпросната студена война. Не минаха и две поколения и, както видяхме, Европа си заживя, все едно, че никога не е имало разделение и никога не е имало противопоставяне. Е, сега ще стане за малко по-дълго време, но ще се случи. От сега се вижда, как млади хора по единично и на групи тичат от едната в другата страна и търсят себеподобните си. А което е най-хубаво, нито едните, нито другите не щат да чуят за политици и за политика.
Общо взето тези занимания с политиката бавно, но сигурно ще отмрат като популярен вид спорт. Няма да е по наше време, няма да е и в наше присъствие, защото ние сме отровените, които не подлежат на лечение. Дано обаче тези след нас да стигнат до там. Иначе всички отново ще чакаме този път Шънджън, където по правилата на съвременната игра ще се съберат кокорбашиите и ще въздадат на всеки по заслуженото и ще сложат всеки на мястото. Дано да се случи и то по-бързо. Дано се намери някой да каже и то така, че да се чуе от всички – Спрете се!
