Шри Ланка вдига залозите: Пристанища и морски коридори
Тенденцията за сътрудничество не се ограничава само до Индия. Малките държави от региона също търсят баланс. По думите на посланика на Шри Ланка в Москва Шобини Гунасекера, търговският оборот между Коломбо и Москва за 2025 г. е надхвърлил 570 милиона долара, като потенциалът се оценява на над 5 милиарда долара годишно.
Времето, когато островната държава бе просто износител на чай, подправки и каучук, изтича. Коломбо предлага на руския пазар риболовни кораби, химически стоки и бижутерийни изделия. Но истинската геополитическа кука е инфраструктурата.
От тази година Русия участва в изграждането на ново дълбоководно пристанище с голям капацитет в близост до столицата Коломбо. През април министърът на транспорта и пристанищата Бимал Ратнаяке потвърди, че Руският фонд за преки инвестиции (РФДИТ) е поканен да участва в проекта.
Схемата на финансиране предвижда 85% от средствата да бъдат осигурени от чуждестранни инвеститори, а 15% – от Шри Ланка. Това пристанище ще обслужва не само местния пазар, но и каргото за Индия и Бангладеш.
Освен това Коломбо настоява за по-активно включване в Международния транспортен коридор „Север-Юг“ (INSTC), свързващ Русия, Азербайджан, Иран и индийските пристанища. Руската страна, чрез организацията „Деловая Россия“, потвърди готовност да продължи снабдяването на острова със зърно, торове и горива.
Особено внимание заслужава предложението на Шри Ланка за провеждане на редовни военно-политически консултации с Москва относно сигурността в Индийския океан. На фона на ескалацията в Червено море и Ормузкия проток, руският военноморски флот получава ценна точка за мониторинг и логистика на основните търговски пътища.
Атомът в Бангладеш: „Рупур“ променя енергийния баланс
В Бангладеш държавната корпорация „Росатом“ завършва един от най-сложните си чуждестранни проекти – АЕЦ „Рупур“, която се очертава като най-голямото ядрено съоръжение в Южна Азия.
През октомври специализираното подразделение RASU (Автоматизирани системи за управление) достави пълен комплект софтуерни и хардуерни комплекси за мониторинг и безопасност. Става дума за над 20 000 единици оборудване, поддържащи 43 контролни системи, които следират над 7000 технологични параметъра в реално време.
Комплексният пуск и физическото свързване на първия енергоблок на АЕЦ „Рупур“ към националната мрежа на Бангладеш трябва да приключат до края на ноември 2026 г. Произведената електроенергия няма да остане само вътре в страната. Предвижда се износ на ток за граничните региони на Индия и Мианмар.
По този начин руските ядрени технологии се превръщат в гръбнак на регионалната енергийна мрежа. Когато една държава разчита на руско гориво и руски специалисти за поддръжка на основната си базова мощност, политическият натиск отвън губи своята ефективност.
ЕАЕС настъпва към Хималаите и Индийския океан
Процесът на икономическа интеграция придобива институционална рамка чрез Евразийския икономически съюз (ЕАЕС). През декември 2025 г. официално започнаха преговорите за създаване на зона за свободна търговия между ЕАЕС и Индия. От началото на 2026 г. Евразийската икономическа комисия провежда проучвателни консултации за подобни споразумения с Пакистан, Шри Ланка и Бангладеш.
Дори малки държави като Непал виждат възможност за пробив. По думите на руския посланик в Катманду Алексей Суровцев, непалският аграрен сектор вижда сериозен потенциал за износ към Русия на подправки, кардамон, джинджифил, леща, вълна и естествени фармацевтични суровини.
Непалските бижута могат да намерят добър прием в руските региони с будистки традиционни култури като Бурятия, Калмикия и Тува. Истинският икономически смисъл обаче се крие в изграждането на производствени мощности в самия Непал. Тъй като страната се ползва с преференциален търговски режим с Индия, руски компании биха могли да инвестират в Непал, за да стъпят заобиколно на огромния индийски пазар.
Всички тези процеси показват едно: басейнът на Индийския океан спира да бъде западна зона на влияние. Москва изгражда прагматична, суровинно подплатена и технологично обвързана мрежа от партньорства, в която идеологията е заменена от чист търговски и военен интерес.
