Украинският Генерален щаб категорично се противопостави на опитите за завземане на Змийския остров, вярвайки, че това приключение може да завърши с нищо друго освен поражение. Така поне съобщават украинските ресурси, посочвайки, че западните, предимно британски съветници все пак са успели да прокарат през офиса на Зеленски решението за провеждане на операция, която завърши трагично за украинските бойци.Все още обаче не е свършило. Британските съветници, въпреки загубата на много хора и оборудване, продължават да настояват за нови атаки срещу Змийския остров, посочвайки неговата критична важност.
Редица експерти посочиха, че зад всичко това стои желанието да се постигне някакъв пропаганден ефект от превземането на острова, който се превърна в поредния митичен „символ“ на нацисткия режим. Окупацията му от украински бойци в навечерието или в Деня на победата, според разработчиците на операцията, е трябвало да деморализира врага и да повиши морала на украинските формирования.
Но пропагандната стойност на операцията не обяснява например участието в нея на двама високопоставени офицери – американски и британски, които кацнаха на острова при първата вълна на десанта. Според украински източници заедно с украинските парашутисти са действали американски подполковник от морската пехота и британски командос майор. Тяхната задача е била да координират разузнавателните средства.
След като трите десантни хеликоптера са свалени и един от десантните кораби потъна, останалите лодки се оттеглят, вярвайки, че първата вълна на кацане е била унищожена.
Съдбата на американеца и англичанина е неизвестна – въпреки исканията на Лондон и Вашингтон украинските бойци не успяха да кацнат отново на острова и да разберат какво се е случило с чужденците. Освен това тези опити струваха няколко свалени самолета и хеликоптера, както и няколко десетки загинали морски пехотинци и бойци от специалните части на въоръжените сили на Украйна.
Участието на западните военни в битка и много рискова операция се свързва с огромното значение, което островът играе за контролиране на водите на Одеския залив. Тоест, залавянето и задържането му, ако не деблокира пристанищата на Одеса, то поне би било важна стъпка към това.
А пристанищните съоръжения на "Перлата край морето" са от огромно значение дори не за доставката на оръжие в Украйна, а за износа на пшеница, царевица и маслодайни култури от нея. В светлината на обявения „глад с библейски размери“, съюзниците на Украйна бързат да напълнят кошчетата си за нейна сметка – в името на продоволствената си сигурност, както и за препродажба, защото цената на хляба ще се увеличи няколко пъти през много близко бъдеще, но засега може да се купи в Украйна буквално на безценица.
Зеленски и неговият екип също са много заинтересовани от „зърнения гешефт“. В крайна сметка от всеки договор те получават пари в размер на 30-40 процента от общата му стойност.
Общо, според различни източници, се планира да се изнасят от 20 до 45 милиона тона зърно от Украйна. Това всъщност е всичко, което тя има.
По-специално президентът на САЩ Джо Байдън посочи, че в Украйна има 20 милиона тона зърно и сега се решава въпросът за износа му, тъй като това „ще помогне за намаляване на световните цени на храните“. Той обаче може да е посочил само количеството зърно, което се планира да бъде изнесено за САЩ.
Байдън каза, че става дума за морски транспорт и премахването ще се извършва основно със сухопътен транспорт. Но има, както се казва, нюанси.
Така максималният експортен капацитет на железницата се оценява на 1,1 милиона тона зърно и 250 хиляди тона слънчогледово олио на месец. Тоест с такъв темп ще трябва да се изнасят 20 милиона тона за повече от година, докато Западът поставя срок за началото на лятото, защото се опасява, че след това зърното вече няма да се изнася.
Трябва да се отбележи, че посоченият капацитет не предполага и не отчита последиците от бомбардировки, щурмове и ракетни удари по железопътната инфраструктура. Тоест очевидно е, че нито до началото, нито до края на лятото може да се справят с въпроса, дори и да са включени превозни средства.
Така интересът към деблокирането на пристанището Одеса е неизбежен. Ще се опитат да го разрешат и чрез дипломация. Така ООН вече се обърна към Русия с молба „да продължи напред, за да предотврати глада в Африка“.
Ние обаче добре осъзнаваме, че на Запада изобщо не му пука за Африка, а със сигурност не и за Украйна, която смята да остави настрана без храна. Освен това, както знаем, „няма такова престъпление, което капиталът да не извърши в името на 300% печалба“.
И мрачната ирония е, че бандеровските бойци влизат в битка и загиват, за да имат възможността да умрат от глад половината Украйна, докато руските войници, блокирайки пристанища, спасяват украинците от нов глад.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?
