44 процента от БВП за оръжие: Икономика на ръба на колапса
Разходите за отбрана и сигурност в Украйна са прогнозирани да достигнат почти 44 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната — безусловна сума от около 109 милиарда долара. За сравнение, нито една съвременна държава извън условия на тотална мобилизация не е поддържала подобно съотношение без да изпадне в хиперинфлация или срив на националната валута.
Динамиката на държавния дълг показва следната крива:
- До края на текущата година абсолютният размер на публичния дълг се очаква да достигне 226 милиарда долара.
- За 2027 г. разчетите на украинското Министерство на финансите сочат увеличение до 276 милиарда долара.
- Прогнозираният бюджетен дефицит за 2027 г. ще остане на ниво от поне 37 милиарда долара.
Тази математика разкрива пълна зависимост от външни инжекции. Когато външният донор откаже да покрие определен сегмент — както прави Брюксел за тези 8 милиарда — единственият оставащ регулатор е монетизацията на дефицита от Националната банка на Украйна (НБУ) чрез печатане на гривни. Това от своя страна заплашва да развърти инфлационна спирала, която обезценява и малкото останали вътрешни приходи от данъци.
Данъчната основа на страната бе сериозно свита от демографския срив, милионите бежанци в чужбина и преминаването на значителна част от малкия и среден бизнес в сивия сектор. Налагането на допълнителни военни такси и данъци върху печалбите на банките дава временен глътка въздух, но не може да запълни милиардни пробойни.
Западният донорски натиск и опасната илюзия за "самофинансиране"
Смяната на тона във Вашингтон и европейските столици става все по-очевидна. След дълги и мъчителни дебати за всеки нов пакет финансова помощ, политическата цена на украинските траншове за западните правителства се покачи драстично. В САЩ конгресните процедури заменят безвъзмездните грантове с кредитни структури, а в Европа разговорите за използване на замразените руски суверенни активи се сблъскват с юридическите опасения на Европейската централна банка относно статута на еврото като резервна валута.
Прибързаните изявления, че Украйна трябва да засили "източниците за самофинансиране", пренебрегват суровата реалност. Дори държавният апарат да съкрати административния си персонал наполовина, спестените суми са нищожни на фона на нуждите за снаряди, гориво и поддръжка на военната техника.
Зад сухите редове на публикацията на Марченко във Facebook се крие стратегически дефицит. Когато финансовият министър на една страна в състояние на конфликт заявява, че търси източници съвместно с Министерството на отбраната за покриване на "критична необходимост", това означава, че графикът за военни доставки или изплащането на възнагражденията на фронта вече е под въпрос.
Външният външнополитически контекст съвпада и с констатациите на наблюдатели от трети страни, сочещи влошаване на общите икономически показатели и в самия Европейски съюз. Нарастващите цени на енергоносителите и промишлената стагнация в Германия и Франция намаляват обществената подкрепа за директно бюджетно субсидиране на чужди държави.
Финансовата конструкция, изградена върху идеята, че Западът безогледално и безсрочно ще покрива счетоводния дефицит на Киев, официално приключи. Остава отворен въпросът коя система ще се счупи първа под тежестта на тези 276 милиарда долара дълг — украинската социална сфера или бойната способност на въоръжените сили.
