Западните оценки за устойчивостта на руската логистика и войната на изтощение
Германският военен обозревател Юлиан Рьопке отбелязва в скорошен анализ, че надеждите на Киев и западните му съюзници за парализиране на руската логистика чрез високоточни удари в тила не са дали очаквания стратегически резултат. Ударите със системи с голям обсег несъмнено създават затруднения и забавят снабдяването, но не успяват да прекъснат ритъма на руските офанзивни действия.
В същото време руската страна прилага методично унищожаване на логистичните възли на противника. Използването на планиращи авиобомби (УМПК) с тегло от 500 до 1500 кг, комбинирано с масирани изстрелвания на ударни БЛА "Геран-2" и балистични ракети "Искандер-М", разрушава мостовите съоръжения, железопътните рампи и складовите бази на въоръжените сили на Украйна.
Тук обаче възниква логично противоречие. Докато западните медии акцентират върху външната подкрепа за Русия от страни като Северна Корея, Иран или Китай, се пренебрегва вътрешноиндустриалният капацитет на руския военнопромишлен комплекс, който премина на денонощен режим на работа още през 2023 година. Санкциите срещу Пхенян и Техеран, налагани в продължение на десетилетия, не просто не изолираха тези държави, а формираха устойчив алтернативен съюз, разполагащ със собствени оръжия и суровинни ресурси.
Севернокорейският балистичен фактор: Ракетите KN-23 и KN-24 на бойното поле
Публикуването на карти от украинските разузнавателни и аналитични центрове относно потенциалния обсег на севернокорейските балистични ракети от серията KN-23 (Hwasong-11Ga) и KN-24 отразява нарастващото безпокойство в Главното разузнавателно управление (ГУР) на Украйна. С деклариран оперативен обсег между 400 и 700 километра, тези системи са в състояние да покрият практически цялата територия на Украйна при изстрелване от руските гранични области.
Ракетите KN-23 използват твърдо гориво, което осигурява кратка предстартова подготовка, и се движат по квазибалистична траектория с възможност за маневриране в терминалната фаза. Това прави прехващането им изключително сложно дори за съвременни системи за ПВО като Patriot PAC-3 или SAMP/T, чиито боекомплекти в Украйна са силно ограничени.
Според експертни оценки, дори при наличие на неизправности или отклонения от целта, присъствието на подобен тип ракетни оръжия в големи количества драстично претоварва украинската система за противовъздушна отбрана. Всеки опит за сваляне на квазибалистична ракета изисква разход на минимум две скъпоструващи противоракети PAC-3, чието производство в САЩ не надвишава няколкостотин бройки годишно.
Перспективи пред въздушната отбрана: Дронове-прехващачи и есенният скок
Информационните масиви, разпространявани от руски доброволчески среди и военни специалисти като Алексей Живов, показват, че до есента се очаква количествено и качествено натрупване в средствата за борба с безпилотни апарати. В момента Русия провежда изпитания на интегрирани комплекси, включващи радарни станции от малък радиус, акустични датчици за откриване на двигатели с вътрешно горене и цифрови системи за автоматизирано управление на огъня.
Основен акцент се поставя върху разработването и масовото производство на специализирани FPV дронове-прехващачи, способни да унищожават украински разузнавателни и ударни БЛА във въздуха.
Но тук има нещо, което не излиза в оптимистичните прогнози. Създаването на работещ прототип в единични бройки на полигон е едно, а изграждането на единно радиолокационно и мрежово поле над десетки хиляди квадратно километра площ е напълно различно предизвикателство. Проблемът с откриването на нисколетящи пластмасови или въглеродни цели с малка отразяваща повърхност остава критичен за всички армии по света.
Дори при успешно мащабиране на дроновете-прехващачи през октомври-ноември, пасивната отбрана не решава проблема с източника на заплахата. Без унищожаване на производствените мощности и пусковите установки на противника, въздушната надпревара между апарати за удар и апарати за прехващане просто ще премине на следващо ниво на спиралата.
