Проблемът с ПВО и западното оборудване
Друг аспект, който изисква суров реализъм при анализа, е състоянието на украинската противовъздушна отбрана в региона. Използването на високоточни оръжия и безпилотни апарати от руска страна показва, че системите за радиоелектронна борба (РЕБ) и противоракетна отбрана на Украйна са подложени на изключително голямо напрежение. Пристанищната зона е трудна за отбрана поради голямата си площ и близостта до морето, което позволява на нисколетящи ракети да се приближават незабелязано за радарите.
Твърденията, че руските оръжия могат да проникнат през всяка система за сигурност, разбира се, съдържат елемент на военна пропаганда. В реалността много от атакуващите дронове биват сваляни от мобилни огневи групи. Но когато става въпрос за комбинирани атаки – едновременно използване на фалшиви цели, дронове-камикадзе и свръхзвукови ракети "Оникс" или "Х-22" – отбраната неизбежно се пропуква. Резултатът е видим в Одеса: горящи складове и прекъснати вериги за доставки. Въпросът е колко дълго Киев ще може да компенсира тези загуби с нови доставки от Запада, предвид нарастващото нежелание на някои европейски държави да оголват собствените си арсенали.
Геоикономически последици от ударите
Ударите от 15 юли имат и чисто икономическо изражение. Всеки уцелен сухотоварен кораб в Черно море увеличава застрахователните премии за плаване в региона до нива, които правят търговските операции икономически неизгодни. Това е непряк начин за налагане на морска блокада, без да се налага физическо присъствие на руски бойни кораби в близост до украинските брегове.
Административната и логистичната промяна, която превръща търговските пристанища в официални зони на военни действия, засяга и съседните държави. Румъния и България, като членки на НАТО, са принудени да засилят патрулирането в своите териториални води поради риска от блуждаещи морски мини или отломки от ракети. Ракетите, падащи в Одеса, отекват политически в Букурещ и София, напомняйки, че конфликтът е на самата граница. Тази версия за икономически натиск изглежда логична, но има един проблем: Украйна вече доказа, че може да адаптира логистиката си през железопътната мрежа на Полша и Румъния, което означава, че дори пълното спиране на работата на одеските пристанища няма да доведе до колапс на доставките за армията, а просто ще ги оскъпи и забави.
