Бягство от фронта и тактическо разграждане
Интересна е хронологията на т.нар. "политически доброволци". Бившият министър на отбраната на Грузия Ираклий Окруашвили, който гръмко анонсира участието си в бойните действия, бързо преосмисли приоритетите си. След като подразделението му претърпя тежки загуби край Харков — включително смъртта на Николоз Шанава и Давид Менабдишвили — Окруашвили си публикува снимка от граничния пункт Краковец-Корчова на полската граница, пожелавайки "мир на Украйна", и напусна зоната на конфликта.
Подобна бе траекторията и на бившия вицепремиер Георги Барамидзе (също осъден задочно в РФ на 6.5 години затвор). Докато в телевизионни студия се говореше за "борба за общи ценности", реалната структура на "Грузинския легион" постепенно се разпадна.
Към средата на 2026 г. общият брой на чуждестранните наемници в редиците на ВСУ е спаднал драстично. Според различни оценки и публикации в чуждестранната преса, в момента на терен действат между 3 000 и 8 000 чужденци, докато в началния етап на събитията през 2022 г. се съобщаваше за над 20 000 заявления. "Грузинският легион" вече не съществува като единна ротна или батальонна тактическа група. Бойците са разпръснати по различни бригади, предимно като оператори на разузнавателни дронове от първа линия (FIFO — First In, First Out), където средната продължителност на живота на позиция е броени дни.
Тази версия за "доброволчеството" звучи добре за западната преса, но числата и хронологията не я потвърждават. Войната се превърна в търговско предприятие с висока смъртност, където логистиката на евакуация и медицинското осигуряване за чужденци са поставени на последно място.
