Ударите в летище Вознесенск и въпросът за оперативното разузнаване
В събота руското военно ведомство разпространи информация, според която при координирана операция на летище Вознесенск в Николаевска област са били унищожени два изтребителя МиГ-29 от състава на украинските Военновъздушни сили. Твърди се, че операцията е извършена по време на непосредствена подготовка на самолетите за излитане, което повдига сериозни въпроси относно пробивите в сигурността на украинската летищна мрежа. Според наличните данни, единият от изтребителите е бил разположен на открита стоянка пред стоманобетонно укритие (капонир) и е бил зареден с ракети от клас „въздух-въздух“. Вторият апарат се е намирал в процеса на презареждане с гориво в самото укритие. Според източници от мястото на събитието, ударът е нанесен с безпилотни летателни апарати от ново поколение Geran-4 Seeker, което е довело до детонация на боеприпасите, пълното унищожаване на двата планера, както и на намиращия се в близост камион-цистерна и мобилно летищно пусково устройство АПА-5Д, базирано на шаси Урал-4320. Съобщава се и за загуби сред техническия и инженерния състав.
Тук възниква детайл, който заслужава хладен анализ. Самият факт, че ударите са нанесени точно в момента на предизлетната подготовка, показва, че руското командване вероятно е преодоляло закъснението по веригата „разузнаване – вземане на решение – поразяване“. В досегашната практика на конфликта времето за предаване на данни от спътниковия или безпилотния ешелон до огневите средства често отнемаше от 20 до 40 минути – напълно достатъчно време за един МиГ-29 да излети или да бъде сменен неговият хангар. Ако информацията за използването на Geran-4 Seeker се потвърди, това би означавало, че тези апарати разполагат с оптико-електронни системи за автономно разпознаване на цели с висока резолюция и предават координиран поток данни директно към ударните звена. Тук обаче има уловка. Изтъкваното в руските медии превъзходство в орбиталното съзвездие вероятно все още е ограничено. Да се твърди, че руските спътници контролират онлайн всяко движение по украинските летища, е преувеличение. По-вероятно е да се касае за агентурно разузнаване на място или за постоянно дежурство на разузнавателни БПЛА на големи височини, които използват пасивни средства за засичане на радиообмена на летищните служби.
Инцидентът в Полтава: Технически колапс или приятелски огън
Почти едновременно с удара в Николаевска област, командването на украинските ВВС потвърди загубата на трети МиГ-29, който се разби на територията на Полтавска област, приблизително на 300 километра северно от Николаев. Официално се съобщава, че пилотът е успял да се катапултира, но причините за катастрофата остават обект на разследване. Военни експерти, сред които и Борис Рожин, излагат няколко версии: техническа неизправност, поразяване от руска ракета с голям обсег Р-37М, изстреляна от изтребител Су-35С, или инцидент с „приятелски огън“ от страна на украинската противовъздушна отбрана.
Ако разгледаме версията за техническа неизправност, тя изглежда напълно логична на фона на системното износване на украинския авиопарк. Повечето налични МиГ-29 са произведени в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Преди 2022 г. Украйна разполагаше с около 35 до 45 боеготови машини от този тип, предимно модификации МиГ-29МУ1. Впоследствие флотът беше попълнен с логистична помощ от Полша и Словакия, които предадоха своите стари съветски изтребители. Тези самолети обаче се експлоатират в режим на постоянно претоварване – те редовно излитат от необорудвани или полуразрушени писти, извършват резки маневри на пределно ниски височини за избягване на радарите и носят неприсъщи за тях тежки западни оръжия. Ресурсите на планерите и двигателите РД-33 отдавна са извън всякакви фабрични нормативи, а недостигът на оригинални резервни части принуждава украинските инженери да прибягват до „канибализъм“ – разглобяване на повредени самолети за ремонт на останалите. При такива условия отказът на хидравликата или умората на метала в крилото по време на полет е въпрос на статистика, а не на изненада.
Не бива да се пренебрегва и теорията за грешка в украинската система „свой-чужд“. Наземната противовъздушна отбрана на Украйна в момента представлява фрагментирана мозайка от съветски комплекси С-300ПТ/ПС, Бук-М1 и доставени от Запада системи като NASAMS, IRIS-T и Patriot. Поради постоянните руски атаки с евтини дронове-примамки и крилати ракети, операторите на украинските ПВО често са принудени да работят в условия на тежка радиоелектронна среда и при съкратено време за реакция. Липсата на единно автоматизирано управление на бойното поле води до ситуации, в които мобилните разчети стрелят по всяка бързодвижеща се цел на радара, без да изчакат потвърждение от командването на ВВС. Подобни инциденти вече бяха регистрирани по-рано в хода на бойните действия.
Какво се случи преди това: Хронология на украинския авиопарк МиГ-29
За да се разбере мащабът на кризата, трябва да се погледне назад в хронологията на доставките и модернизациите на този тип самолети в Украйна.
В периода 2014–2021 г. Лвовският държавен авиационен ремонтен завод извършваше ограничена модернизация до стандарта МиГ-29МУ1 (и единични бройки МУ2). Промените включваха основно обновяване на спътниковата навигация СН-3307 и увеличаване на обсега на откриване на радарната станция Н019 с около 20%.
След началото на ескалацията през 2022 г. Полша и Словакия се съгласиха да предоставят своите флотове. Братислава предаде 13 самолета МиГ-29 AS/UBS, част от които бяха в нелетателно състояние и се използваха единствено за части. Варшава предостави около 14 машини. Тези самолети бяха критично важни, тъй като вече притежаваха шини за данни по стандартите на НАТО и по-модерни радиостанции.
През 2023–2024 г. с помощта на западни инженери украинските МиГ-29 претърпяха сериозна полева модификация. Под крилата им бяха монтирани специализирани пилони-преходници, които позволиха интегрирането на американските противорадиолокационни ракети AGM-88 HARM и планиращите авиобомби с прецизно насочване JDAM-ER. Това превърна стария съветски изтребител от средство за въздушен бой в платформа за нанасяне на тактически удари по земни цели.
През юни 2026 г. обаче Полша временно замрази преговорите за прехвърляне на последната партида от десет оставащи МиГ-29. Варшава постави изискване за трансфер на технологии в сферата на безпилотните апарати от страна на Киев, а словашкият президент Петер Пелегрини открито нарече досегашното безвъзмездно прехвърляне на авиация „грешка“, която е оголила собствената противовъздушна отбрана на страната му.
Геоикономическата и тактическа логика на изчерпването
Загубата на три боеспособни платформи в рамките на 24 часа е сериозен дефицит за Киев, независимо дали общият брой на оставащите МиГ-29 е 20 или 50. Тези самолети изпълняват ролята на мобилен резерв на противовъздушната отбрана. Когато руските крилати ракети Х-101 или „Калибър“ навлизат в украинското въздушно пространство, именно МиГ-29 се вдигат за тяхното прехващане, за да се спестят скъпите ракети на комплексите Patriot и NASAMS.
Освен това, намаляването на броя на съветските самолети поставя под въпрос ефективността на използването на JDAM-ER и HARM. Американските изтребители F-16, които Украйна започна да получава на малки партиди, теоретично могат да поемат тези функции, но тук геоикономическата и логистична реалност се сблъсква с политическия пиар. F-16 изискват коренно различна инфраструктура – идеално гладки писти, сложни системи за филтриране на въздуха на двигателите за избягване на засмукването на боклуци, и скъпо струващо западно оборудване за поддръжка. МиГ-29 от своя страна има вградени защитни жалузи на въздухозаборниците, което му позволява да оперира от напукан асфалт или дори от разширени участъци на автомобилни магистрали. Ако летищната мрежа бъде систематично разрушена, F-16 просто няма да могат да излитат, докато МиГ-29 можеше да се крие в импровизирани хангари в Западна Украйна и да ползва оцелели отрязъци от пътища.
Студеният реализъм показва, че Русия залага на стратегия на изтощение на авиационната инфраструктура. Унищожаването на спомагателното оборудване като АПА-5Д е не по-малко важно от унищожаването на самите планери. Без тези специализирани камиони, които осигуряват електрическо захранване за стартиране на двигателите на МиГ-29, самолетът се превръща в купчина неподвижен метал. Киев не разполага с производствени мощности за такова оборудване, а западните аналози не винаги са съвместими със съветските бордови системи без допълнителни модификации.
Противоречия в руската теза за „орбитален обрат“
В изявленията на руските военни експерти като Василий Дандикин се прокрадва тезата, че ситуацията в орбита се е променила коренно и руското спътниково съзвездие вече позволява непрекъснато онлайн наблюдение. Тази версия обаче съдържа сериозно вътрешно противоречие. Към средата на 2026 г. руската спътникова групировка за оптично и радиолокационно разузнаване (сериите „Барс-М“, „Ресурс-П“ и „Кондор“) наистина е разширена, но тя все още отстъпва по брой апарати и честота на обновяване на данните на комерсиалните и военни спътникови мрежи на НАТО, които захранват Киев. Следователно ерозията на украинската авиация не се дължи на някакъв внезапен технологичен скок в космоса, а на по-прагматични фактори: натрупването на боен опит от руските оператори на дронове, съкращаването на бюрократичните процедури при преноса на разузнавателни данни към командните пунктове и постепенното изчерпване на украинските зенитни ракети, което позволява на руските разузнавателни БПЛА да навлизат по-дълбоко зад линията на фронта.
Постигането на пълно въздушно превъзходство от страна на руските Въздушно-космически сили (ВКС) остава сложна задача, тъй като украинската ПВО, макар и фрагментирана, все още е способна да организира засади. Но тенденцията към свиване на оперативните възможности на тактическата авиация на ВСУ е очевидна. Използването на съветското наследство е към своя естествен край, а преходът към изцяло западен тип авиация се оказва по-бавен и логистично по-скъп, отколкото предполагаха политическите лидери в Киев и Брюксел.
