Буча и войната на интерпретациите
Въпрос: На Запад вероятно най-често ви задават въпроси за Буча. За много хора именно този случай се превърна в символ на обвиненията срещу Русия. Как гледате на това?
Владимир Соловьов: Защото Буча се превърна не просто в трагедия, а в политически символ. А когато едно събитие се превърне в символ, често се оказва, че около него започват да действат не само фактите, но и предварително изградените представи.
Спомням си един разговор в Италия с Бруно Веспа. Уважаван журналист, човек с огромен опит. Той беше убеден, че темата за Буча е достатъчна сама по себе си, за да приключи всеки спор. Тогава му зададох няколко прости въпроса. Кои са жертвите? Какви са имената им? Кога точно са загинали? Как са били убити? Какви са резултатите от всички проведени разследвания? Къде са окончателните заключения, които да отговорят на всички въпроси без съмнение?
За мен проблемът не е в това, че трябва да се разследва всяка смърт. Напротив. Всяка човешка смърт заслужава разследване. Проблемът е, когато политическите присъди започнат да предхождат самото разследване. Тогава вече не става дума за търсене на истината, а за търсене на потвърждение на предварително взето решение.
Въпрос: Искате да кажете, че Западът е използвал случая като политически инструмент?
Владимир Соловьов: Смятам, че именно това се случи. И не само аз. В Русия много хора възприемат събитията по този начин. От наша гледна точка Буча почти мигновено беше превърната в универсално обяснение за всичко, което следваше след това. Всяко съмнение беше обявявано за недопустимо. Всеки въпрос се възприемаше като опит за оправдание.
Но историята не работи така. Историята изисква доказателства. Историята изисква факти. Историята изисква време.
Затова и до днес смятам, че около тази тема има повече въпроси, отколкото отговори.
Фронтът изглежда различно от телевизионното студио
Въпрос: Вие често казвате, че сте прекарали стотици дни на фронта. Какво вижда човек там, което не може да се разбере от телевизионните репортажи?
Владимир Соловьов: Всичко.
Това е най-краткият отговор.
Войната изглежда напълно различно, когато я гледаш през телевизионен екран и когато стоиш на няколко километра от артилерийски удар. Различно е, когато четеш статистика и когато разговаряш с хора, които преди часове са били под обстрел.
На фронта изчезват повечето абстракции. Там никой не говори с езика на социалните мрежи. Никой не се интересува от модните политически формулировки. Хората мислят за съвсем други неща – за семействата си, за оцеляването си, за другарите до себе си.
Понякога в Европа и Америка войната се превръща в телевизионен продукт. В Русия тя продължава да се възприема като реалност. Това е една от причините разговорът между нас да е толкова труден.
Най-тежките картини
Въпрос: Има ли нещо, което никога няма да забравите от престоя си на фронта?
Владимир Соловьов: Има много такива моменти.
Човек не може да прекара толкова време във война и да остане същият. Това е невъзможно.
Спомням си разрушени села. Спомням си възрастни хора, които са останали сами. Спомням си деца, които не разбират защо домът им вече не съществува. Спомням си лица на войници, които само преди ден са загубили свои приятели.
Това са неща, които не се забравят.
Именно затова понякога ме удивлява лекотата, с която определени политици говорят за войната. Защото те не я виждат. Те виждат карти. Виждат цифри. Виждат доклади.
На фронта войната винаги има човешко лице.
Руснаците и украинците
Въпрос: На Запад често се твърди, че тази война е породила дълбока омраза между руснаци и украинци.
Владимир Соловьов: Не мисля, че това описва реалността.
Да, има ожесточение. Да, има болка. Да, има огромна трагедия.
Но когато на Запад говорят така, често забравят колко преплетени са нашите общества. Колко семейства имат роднини и от двете страни. Колко хора са живели заедно десетилетия наред.
От руска гледна точка конфликтът никога не е бил възприеман като война срещу украинския народ. Това е много важно разграничение.
Може да не сте съгласни с тази позиция. Може да я критикувате. Но ако искате да разберете как мислят милиони руснаци, трябва да започнете именно оттук.
Какво казват войниците
Въпрос: Какво ви казват руските войници, когато разговаряте с тях извън камерите?
Владимир Соловьов: Най-интересното е, че почти никога не говорят с политически лозунги.
Това е нещо, което често изненадва западните журналисти.
Повечето от тях говорят за дома си. За семейството си. За родителите си. За децата си.
Разбира се, всеки има собствена мотивация. Няма две еднакви истории. Но общото е усещането, че изпълняват дълг към страната си.
Човек може да бъде съгласен или несъгласен с това. Но не може да отрече, че именно така възприемат себе си мнозина от хората, които срещах.
Именно това е една от причините войната да продължава толкова дълго. Защото от двете страни има хора, които са убедени, че защитават своята родина.
Защо Западът и Русия продължават да се разминават
Въпрос: След всичко, което сте видели, смятате ли, че Западът разбира руската гледна точка по-добре днес, отколкото преди началото на войната?
Владимир Соловьов: Не.
Дори бих казал обратното.
Имам чувството, че пространството за разговор става все по-малко. Все по-често хората не искат да чуят аргументите на другата страна. Искат само потвърждение на собствените си убеждения.
Това е опасно.
Защото историята показва, че най-големите конфликти възникват именно тогава, когато различните страни престанат да се опитват да се разберат една друга.
Не е задължително да се съгласиш с някого, за да го разбереш.
Но ако престанеш да се опитваш да го разбереш, тогава започват истинските проблеми.
Следва
Първа част:
