Ядреният натиск отвътре: Промяната в южнокорейското общество
Тук обаче възниква сериозно разминаване между намеренията на политическия елит в Сеул и нагласите на собственото му население. Според социологически проучвания в Южна Корея:
Близо 70% от гражданите подкрепят създаването на собствен южнокорейски ядрен арсенал, а над 80% възприемат както КНДР, така и Китай като директна заплаха за сигурността си.
Съмненията в надеждността на американския "ядрен чадър" нарастват правопропорционално на глобалната нестабилност. В южнокорейското общество се затвърждава разбирането, че Вашингтон едва ли би рискувал американски град за защитата на Сеул.
Засега Ли Дже-мьонг спира тези апетити с аргумента за верижна реакция – ако Сеул разработи атомно оръжие, Токио и Тайпе ще последват този пример незабавно, превръщайки региона в ядрено буре с барут. Но това спиране е временно. Ако милитаризацията на Япония продължи със същите темпове, южнокорейската администрация ще бъде подложена на огромен вътрешен натиск да ревизира политиката си спрямо Договора за неразпространение на ядреното оръжие (NPT).
Геополитическата сметка: Напрежение без бързо решение
Вашингтон и Сеул се опитват да разцепят оформящия се триъгълник Москва-Пекин-Пхенян. Стремежът им е поне да неутрализират севернокорейския фактор в Източна Азия, за да концентрират ресурсите си в други направления. Но инструментът, с който разполагат – комбинация от икономически отстъпки и дипломатически усмивки – едва ли ще сработи при текущите условия.
Северна Корея вече получи от сътрудничеството си с Русия нещо много по-ценно от епизодичната хуманитарна помощ: пробив в икономическата изолация, енергийни доставки и стратегическа дълбочина. Затова опитите за предлагане на "мир срещу разоръжаване" изглеждат като дипломатически анахронизъм.
