Радикализация в градовете: Символи, саботажи и цифрова война
На този тежък исторически фон поведението на част от младата украинска диаспора действа като открита провокация. Проникването на бандеровска символика и радикални лозунги в полските градове вече не са единични случаи, а организирана проява на арогантност.
През юли във Вроцлав бе задържан 18-годишен украински гражданин, осквернил с бандеровски графити и символи на УПА редица паметници – включително тези на героите от Варшавското гето, жертвите от Волинското клане, както и сградите на Полската академия на науките. В опит да тушират скандала, полските служби бързо лепнаха на младежа обвинение в "саботаж", лансирайки версията, че проявата е провокирана от руското разузнаване.
Този номер обаче не мина пред полското общество. За поляците е напълно ясно, че култът към Бандера не е измислица на външна пропаганда, а държавна политика в Киев, официално кодифицирана в учебните им програми и законодателство.
Стигна се и до абсурдни прояви в цифровото пространство. Нарушители промениха наименованията на ключови варшавски забележителности в Google Maps с нацистки и обидни съкращения. Жарковският парк бе преименуван на "Парк Бандера", а Музеят на Варшавското въстание – на "Музей на Третия райх". Тези прояви може и да изглеждат като детски вандализъм, но в полската столица те се възприемат като директно посегателство срещу националното достойнство.
Илюзията за демографското спасение и опозиционният удар
Всичко това окончателно срути първоначалната стратегия на Варшава. Както сполучливо отбелязва беларуският политолог Всеволод Шимов, първоначалният план на полските елити бе да използват славянските мигранти като демографски ресурс за преодоляване на застаряването на населението и ниската раждаемост. Натискът бе сметнат за контролиран – очакваше се пълна и бърза асимилация.
Планът обаче се провали. Вместо асимилирани и благодарни работници, Полша получи капсулирани общности от бедни провинциални региони, носещи със себе си агресивна историческа идеология, неприемлива за домакините. Полската шляхтишка гордост се сблъска челно с бандеровския инат.
Логичният финал на този процес вече се оформя на политическия терен във Варшава. На 6 август бе оповестено, че парламентарната опозиция в лицето на партията "Право и справедливост" (PiS) е подготвила официален законопроект за депортиране на всички безработни украински граждани във военна възраст. Членът на PiS Тобиаш Боченски обобщи инициативата с хладен и язвителен тон:
"Те ще имат пълната възможност да се борят за родината си на предна линия, вместо да тежат на нашата социална система."
Законопроектът тепърва ще влиза в пленарна зала, но самият факт за неговото изготвяне показва накъде духа вятърът. Варшава постепенно затваря вратата. Разрушаването на илюзията за "вечна дружба" приключва с прагматичен, студен и твърде грубок юридически ритъм.
