/Поглед.инфо/ Референдумът в Холандия за асоциацията на Украйна към ЕС завърши с резултат, който може да е накарал Петро Порошенко да се утеши с бутилка горилка, а Арсений Яценюк да изпочупи чиниите в луксозното си имение. 61,1 на сто от гласувалите казаха "не", а едва 38,1 "да" на украинските усилия за интеграция в Европа. Най-лошата новина за хунтата е, че активността на допитването мина 30 процента и сега холандският политически елит, иска или не, трябва да се съобразява с волята на гласувалите. Важно е това да се знае, защото Украйна е такава демокрация, ама толкова голяма, че политолози, нацисти и депутати от Киев вкупом почнаха да обявяват, че сега резултатът ще бъде пренебрегнат, че никой няма да се съобрази с него, точно както те постъпват с украинския народ.
Само че Холандия е пред избори, ЕС изживява най-голямата криза в своята история, и ако гласът на холандците бъде пренебрегнат, това ще е все едно да пуснеш запалена клечка кибрит във варел с бензин. Резултатът ще е впечатляващ, но няма да ти хареса. Това обаче не е текст за Украйна. Това е текст за състоянието на Европейския съюз.
След референдума в Холандия на няколко места прочетох разтърсващи вопли за това как тази страна е направила най-големия подарък на Путин. В България неин изразител стана журналиста Веселин Желев. "Холандия даде на Путин победа, която руското оръжие не успя", изстена той в свой мелодраматичен текст. Статията на Желев прилича на някакво апокалиптично откровение на адепт, който броди из мрака и надава писъци на отчаяние от време на време. Иска ми се да ми е мъчно за това страдание, но именно хора като Желев, на които не отричам журналистическите качества, със своето безкритично отношение доскоро към Европа направиха така, че днес всеки удар да се възприема два пъти по-болезнено. И за това не е виновен никакъв Путин. Путин е лесното обяснение. И невярното. До тази криза Европа стигна самостоятелно, защото много журналисти вкупом ни рисуваха образа на един ЕС, който никога не е съществувал. Вярвахме във виртуалната реалност на бюрокрацията и пропускахме да видим дефектите на баналното ежедневие.
Референдумът в Холандия е трети или четвърти опит на евробюрокрацията да мине през демократична процедура. И всеки път тя досега е получавала "не". Много е важно това да се подчертае - никога, ама никога евробюрокрацията не е получавала автентично "да" за своите стремежи.
Единственото "да" на референдум, което е било записвано, е съмнително като висшето образование на Лъчо Мозъка или като трезвеността на Порошенко. Нека да припомним "да"-то преди да върнем лентата назад за другите откази.
На 12 юни 2008 година ирландците трябваше да гласуват на референдум Лисабонския договор. И го отхвърлиха. През цялото време евробюрократите се опасяваха от такова развитие и дори се чуваха мнения какво е това нахалство от страна на Ирландия да се обръща към хората и да ги пита. Защото хората казаха "не". След това последва невиждан политически и медиен натиск, започна радикална промивка на мозъците на публиката, заредиха се едни визити и в крайна сметка Ирландия бе принудена да повтори референдума, където вече се получи измъченото "да".
А през 2005 година Франция и Холандия на референдуми отхвърлиха проекта за Европейска конституция, което накара Еврокомисията да започне да се бои за години напред от пряката демокрация.
И сега идва големият въпрос - с каква легитимност се управлява ЕС? Ако хората постоянно казват "не", а евробюрокрацията винаги е "да", тогава този съюз съществува на ръба и при пълна липса на демокрация. Това разминаване на борюкрацията с гражданите не е обикновен проблем. Това са паралелни реалности. ЕС съществува като проект на бюрокрацията, който именно поради тази причина не може да стане истинска политическа общност.
Гражданите на Европа при всяка възможност казват какво мислят за инженерните проекти на елитите, но нито един път досега не са били чувани. Можем ли да наречем свободен един съюз, в който мнението на гражданите винаги се разминава със замисъла на управленците и въпреки това управленците правят каквото си искат.
Многократната подмяна на вота, загърбването на гласа на хората по никакъв начин не говорят за възвишеното пространство на ценности и свобода, което ни описват нашите алкохолни бардове на психодясното.
Всъщност ЕС, в бюрократичния си вид, е усмирителна риза за свободата, сънотворно за демокрацията, транквилант за автентичния политически смисъл, наркоза за политиката на идеите. Та заради това холандският вот е показателен за състоянието на ЕС. Той няма почти нищо общо с Украйна. И украинците яко сбъркаха, че се опитаха да направят кампания, с която да привлекат вниманието към себе си. Всеки, който погледне съвременна Украйна, бърза да се обърне от гаденето, което получава. Така че киевските елити за пореден път показаха, че те също съществуват в алтернативна от народа си реалност. Може би заради това са считали, че са готови за ЕС, защото по абсолютно същия начин пренебрегват гласа на хората.
Холандия просто допусна възможността за пореден път да стане ясно разминаването между еврократизираните елити и обикновените хора, което съществува много преди бежанците, а сега просто не може да бъде прикрито. И да твърдиш, че това е победа за Путин е цинизъм. Защото се опитваш да заобиколиш проблема, да не го поставиш ясно, да го замъглиш в поредната конспирация, а недоволните се възмущават именно от това.
Най-лошото е, че ЕС в момента не е харесван от различните си членове по най-различни причини. Холандците го мразят с високомерието на богатите, които не искат да пуснат бедните на трапезата. Източна Европа се тресе, защото подозира, че Западът ще се опита да я превърне в изкупителна жертва на своите грешки. Югът се гърчи от кризата, а Северът от националистическото си безумие. Как да не обвиниш Путин за всичко това? Той е точно като варварите от стихотворението на Кавафис. Въпросът е какво ще прави ЕС, когато Путин престане да бъде перфектното обяснение.
Тогава кой ли ще бъде следващата жертва, обвинена, че се опитва да разклати устоите на въобразилата си вечност бюрокрация?
