/Поглед.инфо/ Ако си позволим да вярваме в конспирации, а у нас те рано или късно се оказват истина, то е време да си кажем откровено, че политическите сапунки, които ни заливат като радиация от телевизионния екран, гърчовете на всякакви там психодесни участници в голямата кражба, са просто една димна завеса, спусната пред очите на всеки българин. Занимават ни с проблемите на шизофренията на ДСБ, с откачените идеи на Слави Трифонов, с чалгарщината на целия парламент, за да не проумеем голямата истина, че никаква държава не е останала. Това, което някога се наричаше България, сега е един разграден двор, някаква територия на тъпоумното насилие, фентъзи място на налудничава агресия, където няма сигурност, няма спокойствие, а в крайна сметка - няма и никаква свобода.
"Няма по-голяма самота от тази на човека, изправен пред безпричинното насилие в мига, в който става негова жертва", казваше навремето великият полски журналист Ришард Капушчински. Той описваше своя драма в африканска държава в началото на 60-те години, когато отряд войници го удрят с прикладите на пушките си по черепа, а наплашените хора подминават тази сценка с бърз ход, за да не попаднат и те в кървавата вакханалия. Нима България днес не напомня на Африка от тези тъмни и проклети времена?
Няколко случки от последните седмици. Маскиран бандит преби 93-годишна старица в Ръжево Конаре, за да вземе от нея 50 лева (25 евро). От ужас и страх жената едва на сутринта се е вдигнала от леглото, за да потърси помощ. От телевизионните репортажи след това запомних само думите на сина на жертвата. Той обяви, че ако спипа крадеца, е щял да го нареже и да го прати на Румяна Бъчварова в колет. Това е метафорично изявление. Кървавият колет като последен шанс на обикновения българин да бъде забелязан от безразличната власт. Да я накара да разбере, че той съществува в един океан от такава мерзост и насилие, че дори Стивън Кинг би се пенсионирал от ужас, ако застане пред него.
Всеки, който е излизал навън от самозатворената реалност на жълтите павета, знае, че малките градове, и особено селата, съществуват в атмосфера на готически ужас. Хората се заключват с по два катинара и се молят поне тази вечер да ги отмине престъпната вълна и да не станат жертва на някой налудничав тип, тръгнал в нощта да търси плячка. Из повечето такива населени места да видят полицай, се случва един път на две години, не повече. А и полицаите минават набързо, колкото да отчетат дейност, защото във вехтата патрулка бензинът по презумпция е кът. След това хората пак са оставени сами на себе си да оцеляват, както могат в зъзнещата реалност.
Властта обича да говори за битката си с организираната престъпност, но истината е, че народът страда най-вече от неорганизираната такава.
Нормално ли е да превърнеш къщата си в затвор, да минираш двора, за да си подсигуриш поне някаква сигурност? Защото, чува се, вече и такива случаи е имало.
Нормално ли е да трепериш дали тази вечер местният пияница няма да нахлуе в имота ти с пушка, за да търси парите, които си скътал от пенсийка за лекарства? А колко пъти в продължение на колко години са били задавани тези патетични и безсмислено звучащи на европейците въпроси... Глас в пустиня. Вик в дълбока нощ.
Циганските банди не се интересуват от журналистически възмущения. Те най-добре знаят, че техните набези ще бъдат безнаказани. И заради това в селата хората се въоръжават, защото са наясно, че ако те не се защитят, няма да има кой. Това е истинската криза на държавността, а не измислените парламентарни скандали. Изборите създават някаква илюзия за промяна на политическия филм, но във филма на унижените, оскърбените, изоставените щастлив край не се очертава. Но безумията, облечени в малко по-лъскава опаковка, ги има предостатъчно и в столицата.
В дискотека "Плаза" в Студентски град охраната на заведението преби младеж. За пореден път! Детайлите по случая тепърва ще бъдат изяснявани, но е факт, че у нас можеш да бъдеш зачеркнат от света на здравите и живите ей така, без никаква причина. Този случай се прочу, защото в него се намеси дори Кубрат Пулев, който оказал на момчето първа помощ и му извадил езика, за да не се задуши. След това Кобрата написа наистина силно послание за това, че насилието е станало ежедневна част от живота на обикновения българин и това трябва да бъде прекратено, ако искаме поне малка капчица нормалност.
Между другото, истории за насилие там с лопата да ринеш, а една, и то пак за "Плаза", научих преди време от първо лице. Някакви турски бизнесмени от едно от сепаретата платили на охраната да махне група младежи в близост до тях. Защото им пречели на гледката към знойните студентки на дансинга. Т. нар. гардове не се поколебали нито за миг - извели студентите навън, пребили ги профилактично, за да не губят форма, а след това някой звъннал на полицията. Нашата полиция уж ни пази, но пристигналите на място от близкото РПУ, познайте кого, почти арестували жертвите. Дори и косъм не паднал от косите на наглите дерибеи.
След такова нещо ти идва не само да пратиш кървав колет на властта, ами да излезеш на улицата и да не си тръгнеш, докато оядените богаташи, които са окупирали министерските кабинети, не се изметат напълно.
Към всичко това обаче тая година се прибави един холивудски фон. Гражданите на София по време на националния празник бяха изненадани от засилено полицейско присъствие по столичните улици. Униформени барети, въоръжени до зъби, обикаляха важно като петлета, за да покажат на електоралното тяло, че властта от време на време се сеща за неговото съществуване. По-късно тия, маскираните, се сетиха да проверяват и багажниците на някакви лимузини, сигурно от лъскавите торбички на "Келвин Клайн" и "Джанфранко Фере" ще изскочи я някоя пратка с хероин, я някоя сгрешена с няколко милиона данъчна декларация. То пък кой ли се интересува от тия подробности у нас.
Големите игри, както и тероризмът, са далечна, необятна и леко илюзорна заплаха. А наглецът, който излиза да те бие на пътя, или онзи, който влиза в селската къща и пребива и изнасилва възрастната ти майка, за да й вземе последните стотинки за лекарствата, е част от неотменимата реалност на българския ужас. Публичното подрънкване на оръжие може да печели място в новините, но дали е дало някаква надежда на най-измъчените? Едва ли.
България като държава вече съществува единствено в спомените. И тази ситуация е поетична по най-жестокия начин. Навремето, след Септемврийското въстание, един лиричен поет като Асен Разцветников и един развълнуван и странен творец като Никола Фурнаджиев описваха една страна, която все едно се е разпаднала на съставните си части, в която "луди вещици фучат", а "под иконата има кървави кости". Онова налудничаво безвремие на терора днес се повтаря като в сюрреалистично стихотворение. Днес остатъците от България са стихнали, защото всякакви дерибеи се изживяват като висши началници и собственици на въздуха ни, а през това време вътрешната министърка Румяна Бъчаврова живее в собствения си свят, изтъкан от лъжи и интриги. Именно в това се състои голямото престъпление на прехода. Дори не толкова в кражбите, приватизациите и ликвидационните съвети, колкото в това, че оставиха обикновените българи на произвола на съдбата. А на когото не му изнася, да се изнася!
Тези, които всеки път се явяват пред урните уж с надеждата за различен живот, живеят от лошо по- лошо, натикани в миша дупка, давещи се без надежда, пребивани, мачкани, плювани, псувани, обирани от крадци, данъчни или алчни банкери. И единствената надежда остава в тази малка злобна искричка, че някой ден ще спипаш някой мизерник и ще го пратиш на парченца в червен, съсирен колет до властта.
С подател: "От отчаяните".
