/Поглед.инфо/ Всяка сряда, абсолютно всяка сряда, от половин година насам, в дъжд, пек, вятър, сняг или при минус 4 градуса, както тези дни пред парламента се появява самотен възрастен мъж, който държи надпис "Оставка". Народното събрание често е обект на протестни действия. Замерваха го с домати, с яйца, минаваха покрай него с викове, с плакати, с яростни недоволства, с огромна тъга, но този образ не се вписва в нито един от тези протести. Той е начело на свой собствен. Ежеседмичното му присъствие е станало така обичайно, че дори полицаите са свикнали с него и не притесняват самотния протестиращ с присъствието. А човекът държи плаката всяка сряда и е толкова точен, че по него можеш да измерваш времето. Застава на поста си още в 8 часа, за да е сигурен, че минаващите от там депутати, макар и с крайчеца на окото си, ще засекат неговия протест, преди притеснено да потънат в лабиринтите на голямата бяла сграда.
Тези дни най-накрая се престраших да отида при човека и се разговорихме така, че откарахме цял час. С удивление разбрах, че самотният му бунт е персонално срещу Бойко Борисов. При минус 4 градуса той дълго и напоително ми описа история, която е твърде оплетена, за да бъде описана тук (струва си да бъде разказана отделно), но в нея са намесни имоти в Банкя, съдебна сага, дълга колкото "Дързост и красота", както и призрачно-зловещата сянка на министър-председателя. Когато човек я чуе, започва да разбира упоритостта на самотния бунт и отдадеността на единствения участник в него. Разпалено ми беше обяснено, че Бойко Борисов е престъпник, зараза, гангрена, гнойна рана върху тялото на България и всички трябва да го научат. Нямаше как да не се съглася, но и не можех да не му кажа, че самотните бунтове са красиви, естетически издържани, но политически безпомощни.
Моят събеседник не се съгласи.
- Аз ще съм тук отново и отново - каза ми той.
- Добре де, човече - попитах го аз. - Докога смяташ да протестираш?
Бунтовникът ме изгледа смаяно.
- Как докога? Докато не изхвърлим Бойко Борисов от политиката и не влезе в затвора!
В живота на човек на пръстите на едната ръка се броят миговете, които са достойни за поезия. Този беше от тях. Точно в този миг на мен, подобно на Пеньо Пенев във великото стихотворение "30 стотинки", ми идваше да извикам: "Братя българия, гордея се с вас". В тази уникална творба през образа на едни 30 стотинки Пеньо Пенев вижда рухването на капитализма и го описва така трогателно, че дори да си пазарно камикадзе, пак ще се просълзиш. Заради това старата българска поезия е незаменима. Нейната пленителна вяра в хората е в състояние да извади човек от транса на най-голямото отчаяние и да му придаде смисъл като бърза инжекция с адреналин.
Радост голяма
в сърцето ми бризна,
сякаш най-после
в същия час
рухна
световният капитализъм.
Братя строители,
гордея се
с вас!
Аз нямах толкова драматично видение, но просто за първи път с удивителна сигурност и кристална яснота усетих, че Борисов наистина е пътник. Той вече е отпътувал от властта, просто реалността трябва да стигне до него. И доказателството за този факт е удивителното постоянство на един бунтовен самотник, чийто многократен ритуал упорито доказва, че съдбата на премиера е предопределена. Министър-председател, който може да събуди такава степен на отрицание, е обречен да потегли към канализацията на историята и завинаги да се удави там. Цялата медийна машина от любов, свирки, превиване на гръбнак, блюдолизничество и целуване на кубинките не струва колкото един самотен протест в студа. Протест на човек, който вече няма какво да изгуби, освен оковите си.
Как да не се гордееш с такива хора?
Гордост, примесена с горчивото осъзнаване, че всички сме пленници на една упорито потъваща държава, където единствената ясна форма на съществуване е протеста срещу това безумие. Дори и неуспешен, този протест е знак, че си жив, че си се запазил, че още имаш надеждата, че някой може да те чуе и че България може да е различна държава.
Следващата сряда парламентът не работи, но се изкушавам да намина.
Имам усещането, че самотният бунтовник пак ще е там...
И не ми остава нищо друго освен и аз да кажа като него:
Оставка!
