/Поглед.инфо/ „Дъждовните дни“ в икономиката дойдоха, а държавата се оказа с непромокаем чадър за по-малко от 3 месеца.
Опасявам се, че марките, които още и още изискват „бизнеса“ и гражданите, са свръхнапрегнати в порядъка на около допълнителни 10 млрд. лева поне в рамките на първите 3 месеца, а кризата може да продължи и след края на годината... Държавата вече даде лек „заден“ и дебалансира мерките за защита на гражданите и мерките за защита на бизнеса. Затова след третия месец бюджетът ще изтрещи и ще се наложи да се гълтат заеми при трудни условия. Някои ще се напечелят яката и при тази ситуация. Има голям шанс спасителните мерки да бъдат политизирани, лошо проектирани и кооптирани от специални интереси.
Още тук ще подчертая че ще приличаме на „провалена държава“ по всички индикатори. При провалена икономика не помагат стимулите! Независимо от желанието им да харчат, потребителите ще останат с инерцията на „отложеното потребление“. Никаква данъчна отстъпка, заем с ниска лихва или евтино рефинансиране на ипотека няма да убеди хората да възобновят нормалната си социална и икономическа дейност, ако все още се страхуват или са свикнали на „диета“. И независимо от желанието им да произвеждат и продават, производителите няма да могат да се завърнат при всички бивши свои потребители, особено в автомобилния сектор. Хотелите и ресторантите няма да преминат на работа в пълен режим за дълго време. Да не се забравя, че в момента поради ограниченията за ликвидност, участниците на пазара се втурват да печелят пари, продавайки не само онова, което е желателно да се продаде, но и каквото може да бъде продадено. Следва инфлационна спирала.
При спад от 5% на БВП, обратен 5% растеж ще е необходим за две години, за да стигнем предходното ниво. А ще е необходим стабилен, устойчив и приобщаващ растеж, но най-вече в секторите, където България има по-ниски коефициенти на пълни разходи по главния диагонал на обратната матрица на междуотрасловия баланс, а по линия на износа - „пълни“ вектор стълбове по отношение на експортната крайна продукция. С „ура“ и „стимули“ няма да стане. Освен това, на България липсва и..., с извинение, експертен икономически потенциал. И последното, по време на световната финансова криза през 2007-2008 г. „решенията“ на плутокрацията задълбочиха политическите и социалните разделения, подкопаха финансовата стабилност и затрудниха подготовката за следващата криза (сегашната), която сега ни събаря. „Плоският данък“ на БСП-ДПС-НДСВ (Станишев-Доган-Сакскобургготскиi) , ниските корпоративни данъци и държавната закрила на големите компании, които не плащаха данък, а също и офшорките и трансфера на печалбите към „майките“ в другите страни, придружени с алчна ненаситност на корупционерите, ни докараха до тази неподготвеност на държавата днес.
Ще работим за План за възстановяване и развитие –доброволно и безплатно, ние - икономистите, но това трябва да стане на етапа на „спад“ на положителните резултати от пробите на ниво като в Китай, а не по-рано. Повтарям, План, а не Стратегия. План с ясно разписан „диетичен“ бюджет и лаг във времето в зависимост от сегашната криза, може би 2-3 години, дано не е петилетка. Защото след рецесията се очаква депресия в цял свят.
3 месеца ли ще продължи кризата (оптимистичният вариант)?! Ще говорим за това на 13-ти юни, когато държавата стигне до финансова кома (ако не хвърлят безплатен спасителен пояс от ЕС)!
Чакат ни смели, тежки, трудни и твърди решения! Но мъдри и решителни! Всички граждани, а не само държавата!
i Не забравяйте имената на тези, които лобираха за плоския данък, облажвайки се от „хеликоптерни“ пари от олигарсите за специалните „фондации“ и „институти“. В България плоският данък става популярен след като в началото на 2003 г. група от около 100 икономисти изпращат отворено писмо до министъра на финансите Милен Велчев, в което настояват да се въведе плосък подоходен данък от 10%. Инициатор и автор на писмото е Георги Ангелов, макроикономист на Института за пазарна икономика. Вестник „Капитал“ излиза с огромна тема на броя на икономическия редактор на вестника Йордан Матеев в подкрепа на плоския данъкВ продължение на няколко години институции и икономисти, сред които ИПИ (който започна да издава бюлетин за плоския данък), Георги Ангелов, Лъчезар Богданов, Йордан Матеев и Георги Ганев настояват публично високите прогресивни данъци да бъдат заменени с нисък плосък данък. Постепенно бизнесът започва да подкрепя идеята. Последват го и политическите партии – СДС, НДСВ, както и ГЕРБ при самото учредяване на партията. Плоският данък от 10% е въведен, като през 2008 г. облагането на доходите на физическите лица става 10%. Това е част от разработваната от министъра на финансите в кабинета на Тройната коалиция – доц. д-р Пламен Орешарски нова данъчна политика с цел повишаване на конкурентоспособността на реалната икономика и в подкрепа на фискалната сигурност.
