/Поглед.инфо/ Някои от баш европейските държави са водили 100 годишни войни помежду си. В България почти 150 години не свършва една странна до немай къде война - не за територии и за богатства, а за това чии са двама от най-великите българи - Левски и Ботев. На левите или на десните? Илюстрация на тази баталия е едно четиристишие за Левски на поета-комунист Димитър Полянов, който с него безмилостно удря в земята някогашните, а и сегашните български капиталисти:
Замълчете, о търгаши!
Левски наш е, само наш!
Но бесилото е ваше,
и предателят е ваш.
За жалост, не направи изключение и телевизионното предаване "История bg" на 8 януари т.г., което бе посветено на 140-годишнината от рождението на Христо Ботев. О, чудо на чудесата! Не видях тоя път постоянното, ухилено до ушите, присъствие, а гости бяха достолепни български учени като акад. Константин Косев, проф. Пламен Митев, проф. Валери Стефанов и една непозната за мене участничка - д-р Мариана Кирова-Динева. Бързам да кажа, че изпаднах в потрес от нейното изказване и изводи за "Символ верую на българската комуна" на Ботев и то е главната причина да предложа тази публикация. (Същата д-р Кирова развива тезите си и в "Клуб Z", че и КГБ намесва (!) - цитираме я по-долу със съкращения). С трептящ глас тя съобщи на аудиторията, че Ботев не е автор на "Символ верую", а авторството му е приписано от комунягите още през 20-те години на миналия век. Не закъсня, разбира се, и внушението, че, след като Ботев не го е написал, значи той не е комунист, какъвто се опитват да го изкарат. Защото за новата идеология днес "комунизъм" е мръсна дума. Та тя дори в училището натриса предмет антикомунизъм, маскиран като история. Ако Ботев е комунист, е неприемлив, ако не е - става! Разбира се, дамата не се сети за памфлета "Смешен плач", за който няма съмнение, че е изригнал изпод Ботевото перо. Защото той би разклатил доста от нейните тези, в които за жалост няма нищо ново.
Много от произведенията на Христо Ботев говорят красноречиво какви са били убежденията му, независимо как ги наричат днес. В правото си е учената дама да твърди каквото си иска, но защо се занимава с Ботевото творчество избирателно? Явно, около хранилката на антикомунизма все още доста мераклии се тълпят. А най-добрият отговор комунистическа или не е вярата му дава самият поет. Четете Ботев! А не жалките опити да го "демитологизират".
Ако някой пита чий е все пак Ботев, нека си спомни, че именно властващите сега изхвърлиха неговата публицистика от програмата на българските училища... Накрая, да припомня на днешните "чорбаджии-изедници" и на техните културтрегери, прилегнали удобно в окопа на новата груба идеологизация, изръмжаването на Стефан Стамболов към свитата на цар Фердинанд, която неблагоразумно си позволява да се „бъзика” с Ботев пред него:
"Ботьова не закачайте!"
Из публикация на Мариана Кирова в сайта "Клуб Z" (29 май 2016 г.)
Малцина знаят, че "Символ-верую на българската комуна" не е на Христо Ботев и че това е една умела и целенасочена манипулация на лявата пропаганда. Цялото поколение в активна възраст днес е било безскрупулно лъгано, и то в училище. Защото Христо Ботев никога не е писал въпросния текст, а творчеството му е било "обогатено" посмъртно, 58 години след неговата гибел.
Всъщност, академичните кръгове и по-точно специалистите по Българско възраждане много добре са знаели това и преди, но конюнктурата не им е позволявала да го кажат на глас. Пръв прави това Илия Тодоров - учен от БАН, през 1990 г. Но още докато изследването му е под печат в брой първи на сп. "Летописи" от 1991 г., той умира инцидентно - при катастрофа. В началото на 90-те години да развенчаеш една митологема, изграждана в продължение на 70 години и акуширана от "мозъчните тръстове" на КГБ още от 1934 г., не е безобидно занимание...
След 1944 г. манипулацията, че Ботев е автор на въпросния текст, продължава с пълна сила. Тя продължава и досега, макар редица от литературните изследователи и редактори на изданията и преди 1989 г. коректно да са описали историята на този текст. Тя обаче е дадена с най-ситния шрифт в бележките към изданията, а "Символ-верую" е прокламирано в началото, на титулната страница на изданията. А ученият Илия Тодоров, пръв дръзнал да съобщи истината, е забравен. Забравен е и неговият съдбовен и последен труд, в който излага фактите за една от най-арогантните литературни манипулации.
Днес дължим да повторим този факт в името на историческата истина. И да го кажем на висок глас, не само в академичните аудитории, като припомним свидетелствата на Захари Стоянов. Ето какво посочва той, когато говори за възгледите на Ботев:
"И в България желаел ли е той Парижката комуна? Ние ще да протестираме в името на неговата памет, че това не е вярно." Това са думи на същия български патриот, който след Освобождението пръв издава събраните съчинения на Ботев и пише "Христо Ботьов, опит за биография". А тогавашният министър на просвещението Георгий Живков се провиква към него в Народното събрание: "Каква книга си написал за Христо Ботев? Не го ли знаем какъв вагабонтин беше той?" И отказва да отпусне "държавни пари" за издаване на стиховете на поета. А Захари Стоянов му отговорил, че от "този вагабонтин" ще направи национален герой. И е успял. А нашата работа днес е да пазим това име и да го изчистим от манипулациите на комунистическата пропаганда.
Христо Ботев:
Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството...
Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! Плюйте на техните трупове и на труповете на онези жертви на цивилизацията, кои сте прегръщали и прегръщате в лицето на жените си, на сестрите си, на майките си и днес наричате бесни блудници, защото имаха още сила да се хванат за оръжие и избавят от вертепа на разврата! Хвъргайте кал и камъни връх гроба на Домбровски, защото не стана слуга на някоя коронясана глава, а поборник на велика идея, на висока цел и с гърди твърди се опря на предателите на Франция и виновниците на толкова злочестини в човещината.
(Из "Смешен плач", в. "Дума на българските емигранти", 1871 г., бр. 2)
Из статията на Илия Тодоров "Символ-верую на българската комуна", сп. "Летописи", бр. 1, 1991 г.
Малцина от съвременните читатели знаят, че широко известното днес произведение "Символ-верую на българската комуна" е открито сравнително късно - близо половин век след Ботевата смърт. А още по-малко са онези, на които е известно, че не разполагаме с автентичния текст на творбата, че тя е достигнала до нас в късен препис, направен през 1924 г. от Ботевия другар Величко Попов, че започва да се печата в Ботевите съчинения едва след 9.ІХ.1944 г. и че всъщност липсват каквито и да било документални данни за Ботевото авторство.
За пръв път "Символ-верую на българската комуна" е публикувано в книгата на Г. Бакалов за Христо Ботев, издадена през 1934 г. Но трябва да се подчертае, че в тази публикация текстът съществено се различава от познатата днес редакция, поместена в Ботевите съчинения въз основа на преписа на В. Попов (съдържа 22 думи по-малко).
Още навремето Г. Бакалов, който пръв публикува "Символ-верую на българската комуна", забеляза, че никъде на друго място в своите съчинения Ботев не говори за "обща собственост върху всички имоти". Никъде другаде той не говори и за "единното и неделимо отечество на всички хора", за "сполуката и тържеството на комунизма чрез революция", нито пък за "бъдащий комунистически строй на целия свят". Тези изрази, а и редица други, напомнят за революционната фразеология от периода след победата на Октомврийската революция в Русия и по-точно след учредяването през 1919 г. на Третия комунистически интернационал, който издига лозунга за тържеството на световната революция.
Христо Ботев:
Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното. Смешен плач! Като че от Нимврода до Наполеона, от Камбиза до Вилхелма войната не представя едни и същите зрелища, една и същата цел с едни и същите средства. Като че Наполеон, в името на цивилизацията и Вилхелм, в името на божия промисъл, не направиха повече зло, повече варварство в 19-ий век, отколкото напр. Александър Македонски с походите си преди толкова векове. Но там е варварството, там са укорите и проклятията, дето робът, човекът, като не чуят думите му, разума му, улавя се за крайност и се бори на живот и смърт, доколкото му позволяват средствата, които са низки, защото са малки, а малки само затуй, защото им са ги отнели господарите. Тогава човекът наричат разбойник, развратник, низък и варварин! Такива бяха и комунистите.
Християнството има своите мъченици, доде нарече роба "син божий, син человеческий"; има ги и революцията, за да "направи скитника гражданин"; има ги и ще ги има и социализмът, който "иска да направи човека повече от син божий и гражданин - не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от града". Християнството, революцията и социализмът - монархията, конституцията и републиката - те са си фактове и епохи исторически, кои ще отрече само тоя ум, който не признава прогреса в человечеството.
...Комунистите са мъченици, защото не са важни средствата в борбата им за свобода, а идеята на тази борба.
(Из "Смешен плач")
Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човеческият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо.
(Из "Само разумният и братският съюз между народите ще унищожи теглилата", в. "Знаме", бр. 14, 2 май 1875 г.)
Сборник "Нов прочит на българската литература", изд. "Век 22", 1992 г.
Из стенограмите на семинар с учители по български език и литература, организиран и проведен (1991 г.) от МНП (Министерството на народната просвета)
Воденичарова:
Въпрос към проф. Цанева. На два пъти тя спомена, че "Символ-верую" е пародия, но не спомена на какво.
Проф. Милена Цанева:
Съжалявам, че не съм много сведуща в тази област, защото съм от това поколение, което не получи необходимата християнска култура, но доколкото се простират скромните ми познания, съществува популярна християнска молитва "Символ на вярата", в която се излагат някои основни постулати на християнската религия. Това "Символ-верую" се е пародирало в хъшовските среди, но не в смисъл на подигравка с религията, а в смисъл, че се е използвала формата на "Верую", за да се формулират постулатите на друга една вяра - в революцията. Ако си спомняте в "Записките" Захари Стоянов говори за една такава пародия: "Вярвам в единаго хъша балканского" - за революционера, за основните постулати на неговата вяра. Доколкото знам, наскоро се очаква статия от Илия Тодоров, в която се поставя въпросът за автентичността на Ботевото авторство на "Символ-верую". Аз не вярвам във версията, че Велико Попов го е съчинил. Мисля, че такава пародия е съществувала. Въпросът е дали е от Ботев, или е нещо като фолклорно творение, родено в хъшовските среди. Тук можем да направим аналогия с въпроса за авторството на тази формула, за която така хубаво говори Николай Чернокожев - "Туркия ке падне". Помните Захари Стоянов как разсъждава кой може да бъде автор и стига до мисълта, че по-вероятно е това да е, така да се каже, фолклорно творение.
Колега от залата:
Моя колежка от Никопол от един учебник на баща си за втори прогимназиален клас по вероучение е прочела от църковнославянски текст абсолютно същата формула, дори външно спазена "вярвам в събуждането на народите и утрешния ден", само че не за комунистическия строй.
Проф. Милена Цанева:
Интересно е да се проучи. "Символът на вярата" е нещо много известно за вярващия човек и навярно е използвана тази формула много пъти.
София Филипова:
Дали можем да наречем "Символ-верую" пародия? Няма значение чие е авторството. Това е просто използването на един молитвен модел. По онова време, когато е живял Ботев, във френските вестници са били публикувани две такива "Веруя", които са използвали този молитвен модел, за да изразят вярата си в победата на революцията и
т.н. Моята мисъл е:
дали да наричаме тези варианти пародии. Просто е използван един молитвен модел с ново съдържание и т.н.
Проф. Милена Цанева:
Този модел може да бъде изпълван с най-различно съдържание, за да изложи човек догмите на своята вяра.
Дума
