/Поглед.инфо/ Медиите полусъчувствено-полузлорадо коментират, че първата дама на страна не просто член на ЕС, но и неин основател и стълб, е в болница. Изпаднала в нервна криза и поела повече сънотворни. Защото този, който доскоро я нарича любовта на живота си, вече се утешава в други прегръдки. Списание е разгласило тайната му връзка с актриса, датираща от няколко месеца. Спътницата на президента е шокирана от разкритието, а той й изпраща в болницата цветя и бонбони. Този израз на внимание звучи като пределно кратка епитафия не просто на една любов, а на един свят, който сам не признава ценностите, които така усърдно препоръчва и пропагандира.
В някои европейски градове има латински квартали, навярно не защото в тях растат латинки, а тъй като на територията им дълго и напоително се точат житейски сериали от латиноамерикански тип, и то и на високите нива. И на двамата изневярата не им се случва за пръв път. Имат зад гърба си, а по всичко личи - и пред себе си, бракове, деца, разводи, успоредни връзки, нови "любови на живота" и нови разочарования. И кални номера, за които все не ни се ще да вярваме, че се вписват в европейското поведение. Сегашната спътница на президента преди втория тур на миналогодишните избори агитира срещу своята предшественица, с което допринася тя да загуби сенаторското място. Нищо ново под слънцето. Още от Блага Димитрова знаем, че "няма среда в любовта".
Се ла ви! И няма никакво значение дали си държавен глава или само глава. Впрочем, може и да има. Както по шопски мъдро се изразяваше една санитарка от родния ми Кюстендил: "Кога мажо се воздигне, жената му угрознева!" Неведнъж и дваж сме били свидетели докъде водят такива "воздигания". От президентите на Петата република кажи-речи само за Де Гол съпружеската вярност не е била празна дума. Да не говорим за "бунга-бунга" танците с нимфетки на италианския експремиер на вилата му в Сардиния, а и само там ли. И за Клинтън, който си служеше с пури, но не бе пуритан. И чиято най-коментирана изневяра уж била "без проникване", но въпреки това бе принуден да покаже мъжкото си достойнство пред Голямото жури, за да се установи дали е налице описаната от Моника Люински бенка.
С разсъждения за морала отдавна няма кого да трогнеш. Но въпросът е не в морала, а в принципа. Вярваш ли в това, което казваш, правиш ли онова, което говориш, или прилагаш и дори налагаш двоен стандарт? Защо Западът толкова величае корумпираната Юлия Тимошенко, попита наскоро в "Тагесцайтунг" добре известният и у нас Юрген Рот. И се тревожи, че ЕС влиза в разрез със собствените си ценности. Тимошенко наистина бе осъдена на седем години затвор. Не по политически причини, а за злоупотреба с власт. В Германия тя щеше да получи дори по-строго наказание. Достатъчно е да си спомним как бе развенчан и смачкан Хелмут Кол, човекът, който бе канцлер в продължение на 16 години и обедини страната. Отиде си унизен, и то не заради лично облагодетелстване, а за нередности във финансирането на партията му. След което съпругата му Ханелоре стигна до самоубийство.
Показателен е примерът и с доскорошния президент Кристиан Вулф. Той бе принуден да подаде оставка заради съмнителни действия. През 2008 г., когато все още е министър-председател на Долна Саксония, при посещение на мюнхенския Октоберфест някой друг му бил платил хотела и вечерята. Затова не само се оттегля като държавен глава, но и е даден на съд. Насрочени са цели 22 съдебни заседания, подготвено е досие от няколко хиляди страници. И всичко заради някакви 750 евро, толкова струвал масрафът. Отделно от това Вулф може и да не е знаел, че сметката не е уредена. Никъде по света президентите и премиерите не плащат, има си служби за целта. И ако някой от екипа не си е свършил работата, дали тъкмо първият човек в държавата или в правителството носи пряка вина?
Защо Германия е така жестока към собствените си ръководители и толкова ларж към затворничката Тимошенко?
Защо европейските политици тъй мощно подкрепят демонстрациите срещу украинския президент Янукович?
Тяхната риторика за европейските ценности, които щели да се реализират, ако се подпише споразумение за асоцииране с ЕС, Юрген Рот определя като чисто сметкаджийство. В случая с Украйна ЕС се вълнува не от своите ценности, а от природния газ, е неговото заключение.
В голямото семейство, към което се приобщихме през 2007 г., има от какво да се учим. Но и от какво да се пазим. Ако нямаме сетива за двойния стандарт и воля да му се противопоставяме, ни чакат нервни кризи и сънотворни таблетки. И бонбони, и цветя като израз на внимание след изневярата към ценностите, които бяхме подтикнати да прегърнем. А може би и поплинена кърпичка с европейското знаме, с която да бършем сълзите си.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info
Дума
