/Поглед.инфо/ Днес нищо не може да бъде скрито. Не само у нас, но и по света. Дори да си най-незначителният в държавата, нямаш сигурност в разговорите си по телефона, в есемесите и мейлите, които разменяш. Но даже и да си най-значителният, и то не само в държавата си, сигурността ти е все клоняща към нула. Американските служби подслушваха повече от десет години Ангела Меркел - канцлера на толкова важен партньор в НАТО, какъвто е Германия. Не му се размина и на Романо Проди - не само когато беше премиер на Италия, но и докато оглавяваше Европейската комисия. Никой от милионите граждани между това най-високо ниво, към което интересът е най-голям, но пък и предпазните мерки са най-жестоки, и най-ниското равнище, към които интересът е най-слаб, но пък и защитата - никаква, не може да се чувства извън обсега на нечие всевиждащо око. Непрекъснато избухват скандали с осветяване на кореспонденции - служебни и лични, с проследяване и записване на що-годе известни имена, независимо от кой бранш са, с изнасяне на най-интимни подробности, с рекет въз основа на придобита по законен или нелегален път информация. Сякаш светът се е превърнал в огромна зона за видеонаблюдение, която обаче не е белязана със съответните предупредителни знаци.
Днес нищо не може да бъде скрито по-лесно от когато и да било. Не само по света, но и у нас. Медиите показват онова, което се вписва в наложената от собствениците линия. Която пък е резултат от сложни и далеч невинаги подозирани взаимоотношения с политици, бизнес кръгове и спецслужби - местни и чужди. А зрителите пък често виждат не това, което им се показва в момента, а онова, за което са предубедени, че ще видят. Предубеждение, формирано месеци и години преди това чрез малките, но непрекъснати стъпки за целенасоченото приближаване на гледните им точки в услуга на един или друг интерес - корпоративен, партиен, национален или стремящ се към регионална и световна хегемония.
"Важно е не кое е истина, а кое се възприема за истина" - смята бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър. А друг нобелист, британският писател и драматург Харолд Пинтър, разкрива механизма, по който се формира този тип човешко възприятие. "Америка извършва една съвсем медицинска манипулация на властта по целия свят, представяйки се за сила на всемирното добро - подчертава той в своята Нобелова лекция. - Гениална, дори остроумна, силно успешна хипноза." Благодарение на нея става възможно неудобното да не се е случило. Да не се случва дори в момента на случването си.
Известният американски журналист Робърт Пери отбелязва, че по отношение на събитията в Украйна в САЩ е популярна опростената гледна точка, според която Путин е картонен злодей, а протестиращите на Майдана са идеализирани като герои. Патриархът на европейската журналистика Джулието Киеза също коментира, че в Италия е наложено мнението, че Путин е окупирал Украйна, и то още преди бягството на Янукович и референдума в Крим. И че дълг на Запада е да защити тази страна. Това всъщност е хипнозата, за която говори Пинтър. Подготвяна продължително и грижливо, тя деформира сетивата до такава степен, че очите виждат не това, което се случва, а онова, което внушава хипнотизаторът.
Своеобразен рекорд по увреждане на възприятията поставиха реакциите към изгарянето на живи хора в Одеса. За предубедените това беше провокация от страна на Русия и си остана такава дори и когато истинските извършители тиражираха злодействата си в интернет. Същата преднамереност тържествуваше и когато на 20 февруари снайперисти убиваха невъоръжени хора на Майдана в Киев. Дори главната прокуратура на Украйна съобщи, че е задържан командирът и бойци от спецотряда, изпълняващи заповед на Янукович за стрелба срещу протестиращите.
Преди броени дни обаче специалната временна комисия на Върховната Рада стигна до заключението, че сътрудниците на "Беркут" не са разстрелвали хората. Нейният председател Генадий Москал намекна, че огън са открили "представители на излезлите извън контрол обществени организации". За всички нехипнотизирани това беше очевидно още в момента на убийствата. Москал обаче е от партията на Тимошенко и поради това не може да си позволи да каже истината докрай. Така погледът върху нея ще си остане черно-бял, макар и с леки сиви нюанси. Едва след години някоя друга комисия ще докаже, че провокацията е била дело на неонацистките организации. По подобен начин бе констатирано, че и режимът в Ирак не е притежавал химическото оръжие, послужило като аргумент за нахлуването в тази страна. Но каква полза, след като това се случи след цяло десетилетие? И след като бяха пролети реки от кръв. Ето как днес уж нищо не може да бъде скрито, но всъщност може да бъде скрито по-лесно от когато и да било.
Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info
Дума
