/Поглед.инфо/ Гениалните обяснения са прости. Не като съдържание, а като формулировка. Но далеч не всяко просто обяснение е гениално. Особено ако е не точно просто, а лековато, дори простовато. Не само като изказ, но и в същността си. Лесните обяснения не обясняват нищо. Понякога - защото не могат, но най-често - защото не искат. Целта им е не да анализират, а да внушават. Колкото и както и да е завоалирана, сърцевината им е пропаганда от най-безцеремонен вид.
На 30 септември в Македония ще има референдум, на който гражданите й трябва да кажат дали са съгласни с уточненото с Гърция име на страната си. Ако отговорът е "да", пътят им към НАТО и ЕС ще бъде отворен. Това са фактите - сегашни и бъдещи. Но тъй като положителният резултат от допитването е под съмнение, на помощ идват опорните точки. И най-вече онази, паразитираща върху интересите на Москва на Балканите. Проруският фактор у нас се стремял да разпали напрежение между България и Македония, за да попречи на присъединяването на Скопие към споменатите съюзи. И тъй като се знаело, че открай време амбициите на Кремъл тук се приемали на въоръжение от левицата, повече от ясно било, че социалистите се правели на загрижени за посегателствата върху историята ни не за друго, а за да попречат на разширяването на Алианса и ЕС. За ленивия ум това е толкоз просто и логично.
Всичко било започнало с думите на премиера Заев, че Илинденското въстание е македонско. В медийните архиви обаче нямало такива заглавия, което означавало, че репликата не била направила особено впечатление. Но социалистите видели тук потенциал за голям скандал, реагирали остро и дори изпратили писмо до шефа на Европейския парламент. А правителството демонстрирало сдържаност и дипломатичност, опонирало лекичко на Заев, но същевременно казало, че политиката на противопоставяне вече е демоде и с такова говорене можело само да се губят избори. Който не вярвал, да пита Груевски. И кръгът се затваря.
Обичайните заподозрени са не само посочени и изобличени, но и предупредени, че до един са за разстрел. А ако след месец референдумът в Македония пропадне, отсега е ясно кой ще е виновникът.
Колкото простичко, толкова и невярно обяснение. И жалко. Защото няма как да не ни е обидно, когато получаваме доказателства, че мисловният хоризонт на властта е до следващите избори. Но какво значение има чии бюлетини ще бъдат най-много, ако не сме в състояние да се обединим в действията си за защита на собствената си история? Претенциите към нея не започват с онова изявление на Заев. Никак не е сигурно, че с него поне ще свършат, дори и последвалото негово извинение да е безкрайно искрено. Защото той стъпва върху горещи камъни, жарта под които е жива вече цяло столетие. Прав е бившият премиер Любчо Георгиевски да казва, че при смяната на името трябва да се запази поне определено достойнство. Ние най-добре знаем, че е така, защото сме единствената държава в Европа, която е успяла да съхрани и до днес названието, с което е основана. Наясно сме и колко ни струва това.
Може би Груевски не греши и като прогнозира, че ако падне Заев, ще трябва да чакаме две или три десетилетия, докато се появи прагматичен лидер като него. Но защо трябва да чакаме ние? Наистина европейската перспектива на Македония е и в наш интерес. Но нима Македония няма интерес? Нима нейният не трябва да е по-силен от нашия? Да е най-голям от този на всички други държави? Ако преобладаващата част от населението й не осъзнава това, значи страната още не е готова за прием в двете организации. В такъв случай сегашният или нов Заев е много по-нужен на самата Македония, отколкото на нас. Ако ще си изберат подобен едва след две или три десетилетия, това си е най-вече техен проблем. В крайна сметка техните граждани се редят за наши паспорти, а не обратно. Ясно е, че този наплив е и заради предимствата, които дава членството в ЕС,но нима трябва да ни е ясно само на нас? Ние няма защо да правим тежки компромиси, за да ускорим събития, чието настъпване още не е достатъчно желано от македонските граждани. Ако пък те вече са узрели, какво по-добро от това? Разумно е да им съдействаме да постигнат целта си, но без да позволяваме посягане върху историята ни.
БКП е укорима затова, че под натиска на Кремъл осъществяваше политиката на Комитерна за създаване на македонска нация. По-късно тя сама призна тази своя вина, същото стори и правоприемникът й БСП. На социалистите обаче няма как да им бъдат приписвани днешни грехове спрямо Скопие. И не само защото дежурни виновници има в опорните точки, но не и в реалността. А и тъй като става дума за противоположни действия: преди - за харизване на част от българската идентичност, а днес - за ревнивото й пазене. Ако любителите на лесните обяснения продължават да не правят тази разлика, утре може да се озоват пред съда на историята. Някой нов Джамбазки ще им прати призовката.
Дума
