/Поглед.инфо/ Конюнктурният парламентарен съюз ПП-ДБ - ГЕРБ-СДС с подкрепата на ДПС и начело с правителството Денков – Габриел продължава разрушителната си за България като народ и държава дейност. България, ръководена от това правителство и с парламент, доминиран от горепосочената конюнктурна коалиция, се оказа една от най-войнолюбивите държави в НАТО и ЕС. Премиерът Денков подкрепи най-решително използването на касетъчни боеприпаси в Украйна. Под предлога за предоставяне на военно-техническа помощ на режима в Украйна започна лишаването на българската армия от запасите ѝ от въоръжение, което на практика означава съкращаването на нейния боен потенциал. „Загатва“ се за изпращане на „жива сила“ на новия Източен фронт под благовидния предлог за помощ от медици и санитари.
В същото време на българска земя започва изграждане на военни формирования на НАТО и разполагане на бойни съоръжения. Предвид ескалацията на сблъсъка НАТО-РФ Родината ни може да бъде превърната в пряка легитимна цел за обратен удар.
Въпреки неодобрението на мнозинството от българските граждани без много шум, но постъпателно започва въвеждането на т.нар. „Истанбулска конвенция“. С решението за „продажба“ на реакторите на АЕЦ „Белене“ на Украйна се нанася непоправим удар върху българската енергетика.
Засега един от последните удари, които нанася правителството „Денков-Габриел“ на България е предлаганата смяна на националния празник на нашата родина. Денят на Освобождението на Отечеството ни от Османско иго, в резултат на победоносната Руско-турска Освободителна война1877-78 г., да бъде сменен от друг важен национален празник – 24 май - Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност.
Нека да погледнем каква е аргументацията на това „загрижено“ за България правителство. Като първи аргумент е този, че, видите ли, 3-ти март разделял българския народ. Интересно как го разделя? Означава ли, че част от българите продължават да бъдат „Кириак Стефчовци“ или Хаджи Иванчовци Хаджи Пенчовци, та им е милно и жално за Османския султанат. Или вносителите на предложение за промяна на празника ги правят тези неща, защото те самите може би не могат да се освободят от Кириак Стефчовски тежнения?
Но нека да припомним още веднъж какъв ден е за нас българите 3-ти март. Следва ясно да кажем, че това е върхова точка в почти петвековните национално-освободителни борби на България. Този победен връх е процес на непрекъснати усилия, жертви и саможертви за свободата на Родината ни. Процес, който започва от деня на загубата на българската държавност до самия край на нашата Национално-освободителната революция, която отбелязваме на 3-ти март. Още в първите години на агарянското иго в страната започват завери, целящи възстановяване на Българската държава, въпреки че по това време османлиите са на върха на своята мощ. Османската армия е спряна в своя победен ход в Европа едва през септември 1683 г. при Виена.
Но даже в страшните столетия на XVIIв. и XVIII в., когато настъпва най-мрачния период на българското безвремие. Период, когато българското съзнание едва мъждука, под натиска не само на агаряните, но и на фанариотите. Последните, макар че нямат държава, на която да се опрат, действат чрез правото им, дадено от султана, да използват православната вяра за отродяване на българите.
И борбата за Българската Свяст продължава да се води чрез оръжие, но и чрез слово. От една страна е хайдушкото движение като пряка и непосредствена реакция на оскверняване на родово-семейната чест от османлиите. Но и въстанията, които припламват тук и там по българските земи, подтикнати от безсрамното унижение и жестоките тегоби на които са подложени „гяурите“/неверниците/ от Османската власт, както и от разпасалите се османлии.
Ала в действие влиза и словото – „История славяно-болгарская“ през 1762 г. е онзи лъч светлина, с която Свети Паисий Хилендарски осветява многострадалното ни Отечество. От това пламъче се разгаря пожарът на Национално-освободителната ни революция, достигнала такива висоти в лицето на Васил Левски и Христо Ботев. И накрая комитетите на Левски, макар и след неговата погибел на бесилото, бележат върха на стремежите български за свобода – Априлското въстание. Смачкано и окървавено това въстание бележи края на почти пет века българско безвремие.
Тоз край най-добре го предрича водачът на априлци Георги Бенковски, който гледайки пожарищата запалени от башибозука и читаците в Подбалкана изрича пророческите думи: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей. А Русия – нека заповяда!
И братска славянска и православна Русия идва на помощ. Империя се побеждава само от империя. Не може с топчето на Боримечката да се победят Круповските топове на османската армия. Войната за Освобождение на България е апотеоз на победата на Руското оръжие. Но тя е апотеоз и на Българската Национал-освободителна революция. И това го е казал и показал не кой да е, но Патриархът на българската литература дядо Вазов със стихотворението си „Опълченците на Шипка“ с думите:
………………………………………
….. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
……………………………………….
Тези, които искат да заменят 3-ти март с 24-ти май, криейки се зад академични мантии и витиевати думи подло и цинично искат да противопоставят двата Велики дни в нашата история. Без да си дават сметка, че по този начин се опитват да унижат почти пет века болка, но и саможертва в името на България. Защото 3-ти март е денят, който концентрира в себе си всичко това. Защото без него днес Левски и Ботев биха били обявени за терористи, а героите от Шипка за сепаратисти. Това ли искат заявителите на промяната?
Съвременната Българска държавност се крепи на няколко опорни колони. Едната е, че е имало почти пек века робство, но българите не са били роби. Защото за тези столетия има над 400 въстания, бунтове и завери. Защото ги има борците с оръжие и слово. Защото свободата дошла на 3-ти март, казано по „Вазовски“ не ни е дар. Тя е заслужена с реки от кръв и морета от мъка и болка.
Затова мислете неуважаеми господа, ратуващи за промяната…Не подкопавате ли, не подравяте ли с тази своя промяна Българската държавност…?!!!
А на Братята-Освободители Вечен поклон!!!
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
