Когато пиша в своите анализ, че вече давам съвет на моите деца да се спасяват оттук, не малко приятели ми казват, че това е лош съвет, че младите трябва да остават тук.
Моето мнение (след дълги и тежки размисли, а не емоционално хрумване) е:
Да, разумно, правилно, политически коректно и патриотично е да се казва на младите да остават в България, да се борят, да я измъкват от блатото на анархията и посредствеността. Но аз на моите деца това вече не мога да им го кажа. Не бих си позволил повече да им го казвам.
Тук все повече ще става гето - социално гето, гето на не-мислещите, гето на не-възпитаните и не-възпитаваните, на простите, на наглите, на дегенератите, на маргиналите, на безпомощните, на нещастните, на такива като мен - които не могат вече да променят своя живот, като заминат и не могат да променят живота на България - като останат.
Моите деца трябва да се спасяват от този пъкъл на чалгата, простотията, милиционерщината и безнадеждността! В България нямат нужда от знаещите и можещите, от трудолюбивите и талантливите, от отговорните и порядъчните.
Тук на мода все повече са онези, които не четат, които не мислят, които са луди по силиконови чалгеси, които пет пари не дават за бъдещето на България.
Една част от младите трябва - с цената дори на лишения и тежки битки - да отидат навън, да се реализират там, да натрупат способности, ресурси, контакти, воля, успехи и надежди.
И след това да се върнат обратно - за да направят химиотерапията на България.
Химиотерапията е външно въздействие, когато вътрешно организмът е започнал да бъде побеждаван от страшна патология!
