/Поглед.инфо/ /По повод една статия във в. „Дума“/
Не се съмнявах, че след злополучните за БСП резултати от изборите за Европейски парламент и оперетата с оттеглянето на подадената от Корнелия Нинова оставка на последното заседание на 49 конгрес, които показаха, че БСП е навлязла в идейна и организационна криза, Нинова и нейните клакьори и пажове ще предприемат мерки за укрепване на разколебаните им позиции, за да предотвратят още отсега неизбежните вътрешно партийни трудно удържими недоволства след местните избори. И че тези мерки ще бъдат крути, отмъстителни и заплашителни за всички, които оспорват властта им. Наивно обече се надявах да измислят поне нещо умно и разумно, за да не подведат партията и да не я пожертват заради личните си амбиции.
Е, надценил съм ги, за съжаление!
Най-напред Корнелия Нинова се опита да покаже властническата си натура и неотстъпчивост пред Варненската организация, като й свали легитимно избрания председател и на негово място постави друг, който трябва да играе по гайдата й. Варненските социалисти не позволиха това да стане. Но с удара върху тях Нинова практически предопредели резултатите от изборите и щедро и с театрален жест подари победата на ГЕРБ. Този случай тепърва ще дава още резултати, поради което трябва да бъде докрай анализиран до най-малките подробности. Но не от Нинова, разбира се. А от партията.
После последва пошло режисираната пиеса на връх Бузлуджа с тържествената фанфарна (по-точно, фарфаронска) реч на Нинова. Тази реч отново подчерта грандиозните и жизнено необходими промени в партията, направени лично от нея и довели до големите успехи. Мимиходом отделязвам, че и сега Нинова не се обърна към съпартийците си с възприетото в БСП обръщение „другарки и другари“, а с наложеното от нея „драги социалисти“.
После бе измислена псевдодискусия във в. „Дума“, начената със статия от Георги Пирински. Пирински е официално обявен за „вътрешна опозиция“ и неговата статия трябваше да покаже колко демократично е ръководството и че то е готово да изслуша различни мнения. Но тя, която поставя важни проблеми, бе последвана от гневни несъгласия с автора й и с апология на председателката. Още незапочнала, дискусията се превърна в разправа с „вътрешната опозиция“. Впрочем, такава е очевидно целта. Партийният вестник се постави в унизителната позиция да обслужи върхушката, като смаже, заклейми и унизи онези, които не одобряват водената политика на обновяване и подмладяване.
И ето, в броя от 27.VIII е поместена статия с неутралното заглавие „Нужна е мобилизация“. Подзаглавието е предупреждаващо, но и ужасяващо: „Трябва да се освободим от вътрешната опозиция“. Подписът под статията е на Л. Еленков. Много искам това да не е поетът Лъчезар Еленков, защото написаното в нея е доста нескопосно, неграмотно и пошло. А и за да не бъде употребен в непочтени борби един сериозен поет със свое място в българската литература.
Тази статия дава сигнал за мобилизация на хората около Нинова за борба срещу опозицията. Защото „тя, Нинова е нашата гордост и надежда, истинско лице на партията, и затова я обичаме“ (цитат от статията). Не за идеи и принципи, не за намиране на верните пътища, по които БСП да води народа, не за социализъм и социална справедливост, а за тази, която „е нашата гордост и надежда, истинско лице на партията“(също цитат!).
Нямам съмнение, че всичко това е организирано, но е зле премислено. Защото хората, които го правят, не са умни и съвестни, не милеят за партията и нейните идеи. Те са изплашени и паникьосани, защото се страхуват за личните си интереси и изгоди. И пет пари не дават за БСП и нейното бъдеще. Те съзнателно я рушат и ще бъдат щастливи да я видят омаломощена и срината.
Обновлението и единението, борбата срещу „вътрешната опозиция“, цялата тази аритметическа гордост, която тръби с колко са се увиличили гласовете на избирателите и е нараснал броят на депутатите, е път „а ла Нинова“ и е път към нищото.
Време е наистина за мобилизация, но за мобилизация за спасението на БСП.
