/Поглед.инфо/ Книгата "Човекът във високия замък" на Филип Дик разказва за една алтернативна реалност, в която не съюзниците, а нацистите побеждават във Втората световна война. Книгата, а в последствие и телевизионната екранизация, която бързо набра популярност, показва една евентуална нацистка Америка, една Америка, изпълнена със свастики.
Разбира се, всичко това е просто фантазия. Съюзниците победиха, СССР и САЩ смазаха нацистка Германия и историята протече така, както всички знаем, че протече. Дали обаче това щеше да е така и дали "Човекът във високия замък" нямаше да се окаже не съвсем фантазия, а по-близо до исторически роман, ако се беше реализирал
"Бизнес заговорът"
Генерал-майор Смедли Бътлър
През 1934 г. един от най-влиятелните и обичани от ветераните военни в САЩ - пенсионираният генерал-майор от флота Смедли Бътлър - разказва потресаваща история. Ген. Бътлър споделя пред създадената комисия в Американския конгрес, чиято цел е била да разследва анти-американски дейности от страна на чужди тоталитарни режими на американска почва, комисия останала в историята под името "МакКормак-Дикстайн", че са правени опити той да бъде вербуван за лидер на фашистки преврат, който имал за цел да свали тогавашния президент Франклин Делано Рузвелт и да установи фашистко управление в САЩ.
С ген. Бътлър се е свързал мъж на име Джералд Магуайър, брокер към финансова къща "Грейсън Мърфи", който е споделил с него план за сваляне на Рузвелт с помощта на войска от ветерани, наброяваща 500 000 души. Искането на Магуайър, който според комисията "МакКормак-Дикстайн", е служител не само на Грейсън Мърфи, но и на милионерския наследник на корпорацията "Сингър" - Робърт Стърлинг Кларк, било ген. Бътлър да оглави преврата и да установи фашистко управление, изолирайки Рузвелт от властта.
Комисията в конгреса установява пряка връзка между Магуайър и редица организации на ветерани. Бътлър е естествен желан партньор на искащите да съборят Рузвелт и неговия "Нов курс", поради огромното си влияние сред военните и най-вече сред ветераните.
Председателят на комисията "МакКормак-Дикстайн" обявява официално в своите заключения пред Конгреса следното: "В последните седмици от официалното си функциониране Комисията получи доказателства изобличаващи това, че определени хора са правили опит да установят фашистка организация в страната. Не са предоставени доказателства и Комисията няма такива, които да покажат връзка между този опит и каквато и да е била фашистка дейност в някоя европейска държава. Няма спор, че такива опити са били дискутирани, планирани и може и да са достигнали до изпълнение, когато и ако финансовите покровители на този план са счели за целесъобразно." /виж тук/
Въпреки заключенията /виж тук/ си и разследванията относно основни нацистки организации в Америка като "Приятели на Нова Германия" и "Сребърните ризи", Комисията "МакКормак-Дикстайн" отказва да извика за показания редица фигури посочени от ген. Бътлър като ключови във фашисткия заговор. Пред радио WCAU през 1935 г. /виж документален филм на BBC/ той казва: "Като повечето комисии и тази унищожи малкото и позволи на голямото да избяга. Важните клечки дори не бяха извикани да свидетелстват. Всички бяха споменати в свидетелските показания. Защо всички споменавания на тези имена бяха изрязани от свидетелските показания?".
Джералд Магуайър казва на ген. Бътлър, че финансите за този бунт ще дойдат от организация, която до две седмици от разговора им ще изпълни страниците на вестниците. Според Магуайър това ще бъде организация на едни от най-влиятелните и богати хора в САЩ. Съвпадение или не, две седмици след този разговор всички вестници информират за създаването на
Американска лига за свобода
Въпросната организация се създава през 1934 г. и обединява едни от най-богатите американци към онзи момент, чиито фамилии впрочем продължават и до днес да са сред най-богатите в света. Видни представители на "Американската лига за свобода" са членове на семейство Дюпон, ръководители на US Steel, на General Motors, Джей Пи Морган, Хайнц, създателят на "Емпайър Стейт Билдинг" Джон Раскоб и много други. Ковчежник на организацията е брокерът Грейсън Мърфи - работодателят на Джералд Магуайър, който е посредникът при разговорите с ген. Бътлър.
Самата Лига има за цел да работи срещу "Новия курс" на Рузвелт, тъй като те намират държавната политика на президента за подкрепа на най-бедните за силно накърняваща техните бизнес интереси. От архивите на Конгреса става ясно, че пред Комисията "МакКормак-Дикстайн" е била изнесена информация, че 3 милиона долара са били подготвени за стартирането на преврата, а още над 300 милиона е могло да бъдат привлечени след самия старт на операцията. 3 милиона през 1933 г. се равняват на над 54 милиона долара днес. 300 милиона тогава са почти пет и половина милиарда долара днес.
Макар връзката между "Американската лига за свобода" и "Бизнес преврата" да е очевидна дори от изнесения доклад на Комисията, който е претърпял известни "редактирания", които орязват формалното споменаване на Лигата, тази връзка се официализира по-късно от левия журналист Джон Спивак, който успява да достигне до нецензурирания доклад на Комисията /виж тук или тук/. В окончателния вариант става ясно, че Магуайър е визирал именно "Американската лига за свобода", когато е разкривал поетапно плана за сваляне на Рузвелт пред ген. Бътлър и негови представители.
От дейността на комисията "МакКормак-Дикстайн" изплува и друга любопитна връзка с човек, чиито наследници и до ден днешен са ключови фигури в американската и световна политика.
Прескот Буш
Джордж У. Буш, 43-ият президент на САЩ и Джеб Буш, кандидат за 45-ти президент на САЩ, са синове на Джордж Х. У. Буш, 41-ият президент, който пък е син на сенатора и банкер Прескот Буш. Въпросният Буш-дядо е бил съдружник и един от основателите на най-голямата и стара частна банка в Америка - Brown Brothers Harriman & Co. /виж на официалния сайт на банката/. Този банков гигант и неговите водещи съдружници са едни от управляващите директори за Америка на корабната компания "Hamburg-American Line". Тази информация се изнася първо от журналиста Джон Бюканън /виж тук/, а в последствие се верифицира и от излезлите официални архиви на Конгреса /виж тук, а извадка може да се види тук/.
Името на въпросната корабна компания "Hamburg-American Line" се появява многократно по време на работата на комисията "МакКормак-Дикстайн", а причината за това е, че пред Конгреса се разкриват данни как многократно компанията е помагала на нацистки шпиони да проникнат в Америка, като освен това е имало предложения на кораби на компанията да се превозят до Германия американски журналисти, които симпатизират на Хитлер, с цел да направят "правилни" медийни интерпретации на Райха. През 1943 г. със заповед номер 126 активите на "Hamburg-American Line" са иззети от САЩ в спазване на Закона за търгуване с врага /виж тук, стр. 33/.
Статия на британския "Гардиън" /виж тук/ под заглавие "Как дядото на Буш помогна на Хитлер да дойде на власт" разкрива още подробности за Прескот Буш като се позовава на разсекретени документи в националните архиви на САЩ. Изданието разказва за участието на Прескот Буш в няколко компании пряко свързани с Фриц Тисен. Фамилия Тисен са едни от най-големите благодетели на нацистката партия, като Фриц е наричан "ангел-хранителят на нацистите". Освен член на хитлеровата партия, Фриц Тисен неколкократно спасява нацистите от фалит преди 33-та година, като дори купува и подарява на Хитлер сградата, в която е централата на партията в Мюнхен.
Освен управлението на американското поделение на "Hamburg-American Line" Прескот Буш е бил сред управниците на Union Banking Corporation - базирана в Ню Йорк дъщерна банка на холандската Bank voor Handel en Scheepvaart N.V. Банката-майка е свързана със семейство Тисен през брата на Фриц - Хайнрих. Един от холандските създатели на Union Banking Corporation - Х. Дж. Кувенховен, е бил и директор на банката на създателя на тисеновата империя - Август, както и управител на компанията управляваща стоманената и въглищна индустрия на Тисен.
Разбира се, управлението на нацистки активи и търгуването с нацисти преди началото на Втората световна война не е било незаконно. От формална гледна точка в нарушение на закона е единствено търгуването с нацисти след включването на Америка във войната след Пърл Харбър. През 1942 г., след включването на САЩ във войната, медиите информират, че Тисен има активи в Union Banking Corporation, съуправлявана от Прескот Буш. Вследствие на разследване и активите на UBC са конфискувани на основания залегнали в Закона за търгуване с врага /виж тук/. Необходимо е да се отбележи, че няма преки доказателства Прескот Буш да е симпатизирал на нацистите, нито пък са му повдигани обвинения, въпреки конфискацията на компании под негов контрол, които са търгували или са били в услуга на нацистите след включването на САЩ във войната. Според историка Хърбърт Пармет /виж тук/ интересите на Буш-дядо към Хитлер и нацистите са били чисто финансови.
В заключение
Истината е, че пипалата на нацизма и фашизма са стигали далеч. Обективно погледнато, ако финансовите покровители на "Бизнес заговора" са били счели за целесъобразно да свикат армия, която да превземе Вашингтон и да свали Рузвелт от власт, то историята на света днес щеше да е коренно различна. Единствено отказът на ген. Смедли Бътлър да участва в такава схема, както и бързата реакция на Конгреса и Рузвелт предпазват Америка от една фатална крачка, която ако е била направена, днес можеше "Човекът във високия замък" да се разглежда като исторически роман.
Преди време британският The Sun показа видео на английската кралица, която е поздравявала с вдигната ръка /виж тук/, известни са и връзките на гиганти като IBM с нацистите и Холокоста /виж тук, тук, тук и тук/, не бива да се подминава и корицата на списание "Тайм" през 33-та година /виж тук/ или обявяването на Хитлер за човек на годината през 1938 г. /виж тук/. С оглед на всичко това Прескот Буш и Американската лига за свобода не са единствените, които са гледали с добро око на Хитлер. Но колко от онези, които тайно или не са харесвали нацистите преди войната, са опитвали да извършат преврат с цел заменяне на демокрацията с фашизъм, разбира се, в интерес на запазването на собственото си икономически присъствие?
