/Поглед.инфо/ От няколко дни управляващите в Скопие са врътнали копчето на антибългарската истерия на MAX. Даже и премиерът Зоран Заев, който се пишеше голям приятел на България и го играеше „доброто ченге“, започна да се изявява като яростен българофоб. Бясна надпревара върви между него и лидера на опозицията по антибългарски изказвания. Изглежда членовете на македонския политически елит наистина вярват, че колкото по-груб език използват по отношение на България, с колкото повече лъжи си служат, толкова по-добре работят за каузата си. Ако действително мислят така, силно са се объркали. С манипулации и лъжи може да бъде постигнат само временен успех. В крайна сметка всички разбират каква е истината и лъжецът се оттегля посрамен.
Ето пример за една класическа измислица на Скопие. Там постоянно повтарят, че сме им посягали на „идентитетот“ и на „язикот“. Класическа лъжа. Никой в София няма никакви претенции към това как наричат самите себе си гражданите на РСМ и как наричат езика си. Ако искат, марсианци да се наричат и да кръстят езика си венериански. Нашата претенция е единствено в следното. Да бъдат така добри нашите братя да уточняват, че „езикот“, който говорят днес, е създаден през 1944 г., а преди тази дата си е бил класически български диалект. Същото важи и за „идентитетот“. Всички исторически извори показват, че през последните стотина години хората, живеещи в Македония, са били принуждавани, първо, от Кралство Сърбия, а после и от Югославия да се чувстват „македонци“. И, разбира се, когато в продължение на много десетилетия принуждаваш едно население да се чувства по определен начин, то се поддава на натиска. Това обаче не означава, че трябва да забравяме историята и да позволяваме тя да бъде изопачавана.
Доста неприятно впечатление прави и фактът, че някои европейски държави толкова яростно подкрепят историческите фалшификации, фабрикувани в Скопие. В това отношение особено се отличава Германия. Имат в Берлин един министър по европейските въпроси, Михаел Рот се казва, който на лягане и на ставане обяснява колко лоша е България и какъв жертвен агнец е Македония. Според въпросния господин българската позиция застрашавала сигурността на Балканите и изобщо на целия Европейски съюз. Лишено от каквото и да било логика твърдение е това. Като цяло хер Рот се отнася към нас така, както са се отнасяли германските колонизатори с поданиците си в Африка в края на 19-и и началото на 20-и век. Явно си ни представя като хора, на които постоянно трябва да им се размахва пръст и да им се нарежда какво да правят. Крайно време е както този господин, така и останалите германски политици да се научат на уважение. Първо, да се научат да уважават историческата истина. И, второ, да уважават българската позиция.
Има един крайно нелогичен призив, който понякога се отправя към България. Призовават ни да сме седнели на една маса с македонците и всяка страна да направила компромис, за да се стигнело до разбирателство. Компромиси могат да се правят, когато се водят търговски преговори. Но компромиси с историческата истина не бива да бъдат правени. Има историческа истина, която трябва да бъде уважавана. И когато някой преиначава историческите факти, трябва да бъде категорично осъждан. Ако просто махнем с ръка, ако не обръщаме внимание на македонските манипулации, както ни съветват някои „капацитети“ от Брюксел, значи просто сме недостойни да бъдем продължители на делата на нашите исторически герои.
А може би не трябва да се сърдим толкова на разни чужденци, които постоянно ни обясняват, уж добронамерено, как не трябвало да обръщаме внимание на лъжите на Скопие. Защо да се сърдим на чужденците, когато има и българи, които застъпват същата антибългарска теза? Има едни т.нар. „интелекуалци“, които подозрително бързо се активират всеки път, когато трябва да се извърши поредното поругаване на българската история. Едни и същи хора се подписват под патетични възвания, в които се отрича Баташкото клане и се обяснява, че всеки, който държи на историческата истина, е „недостатъчно европеец“ и „комунист“. Според т.нар. „интелектуалци“ човек е европеец само когато е готов да се откаже от миналото си. Това, разбира се, е глупост. И няма никакво значение дали авторите на подобни твърдения са зачислени на котлова храна към соросоидни фондации или просто са лишени от способността да разсъждават и ни заливат с псевдоинтелектуалщината си, без някой да им плаща за това. Много е тъжно да гледаш хора, за които българската история е само ненужно бреме, което трябва да бъде изхвърлено час по-скоро, за да се доберат те колкото се може по-бързо до „обетованата евроатлантическа земя“.
