/Поглед.инфо/ І. СИТУАЦИЯТА ДНЕС
България е в дълбока, тотална криза, която е поразила всички сфери и пластове на обществото- икономика, социална сфера, демографска структура, здравеопазване, образование, наука, изкуство, медии, държавни институции. Това е криза на материалните основи на обществото, на неговата политическа и социална организация и управление, на неговия дух и морал. Мащабите и дълбочината на кризата, които са показани в стотици статии и изследвания са толкова внушителни, че вече години стои пред българите със страшна сила въпросът не просто за тяхното оцеляване, а за оцеляването на държавата България в идните десетилетия.
Началото на тази криза не започна с началото на световната финансово-икономическа и социална криза, която с особена острота се разрази в Европейския съюз след 2008 година. По-скоро световната и конкретно кризата на ЕС още повече задълбочиха системната криза на българското общество започнала с първите стъпки на рушене на държавните, икономически, политически и духовно морални структури и принципи на държавния социализъм и заменянето им със сурогатите на манчестърския капитализъм, поднесен с рецептите на монетаризма в идеологията на неолиберализма.
Четвъртвековният период на кризата, определян като преход от тоталитарен социализъм с централизирано управлявана икономика към демокрация и свободен пазар всъщност е един момент, звено , заедно с подобните процеси в другите източноевропейски страни и страните от бившия Съветски съюз от глобалната трансформация на човечеството под напора на новите производствени, информационни и комуникационни технологии от фордистки централизиран и дирижиран от националната държава обществен модел към нов модел, съответстващ на бурно разгръщащите се процеси на глобализация, интеграция и регионализация на съвременната цивилизация. Началото на този глобален преход на човечеството беше положено в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век, когато беше извършена от М.Тачър и Р. Рейгън в Англия и САЩ така наречена неоконсервативна революция, която именно издигна маргиналната монетаристка теория на Чикакгската школа на М. Фридман като панацея за спасението на капитализма. Всъщност вместо да търси нови адекватни на технологическите възможности и духа на епохата модел и решения на проблемите на капитализма и световното стопанство – бедността, дълбоката социална поляризация, изостаналостта, нарушаването на екобалансите и климата на Земята, престъпността и т.н. консервативните политически сили на капитализма се обърнаха към миналото и обявиха всичко за пазар, а самата държава от държава на благоденствието беше превърната просто в инструмент на финансовата олигархия за утвърждаване законово на тоталното господство на пазара над всички обществени сфери. Не производствените потоци и другите важни за живота на всяко общество дейности ставаха важни , а само паричните потоци, които станаха главните артерии на обществената система. В условията на този фундаментален маркетизъм обществото се превръщаше в джунгла, в която побеждават силните и хитрите.
В същото време въвлеченият от комунистическата номенклатура в “перестройката” Съветски съюз и източноевропейските му сателити вместо да тръгнат напред от създадените социално-икономически предпоставки и очаквания на гражданите за многообразие на формите на собственост, свободна инициатива, пазарна конкуренция и демократични форми на управление на всички нива на обществения живот също се обърнаха към миналото към идеите на кухата “Нова икономическа политика” (НЕП) на В. Ленин и след като не получиха нищо за няколко години се хвърлиха в обятията на настъпващия геополитически и геоикономически американски неолиберализъм. Така със своята некадърност и историческо предателство към своите народи и към човечеството комунистическите номеклатури в бившите социалистически страни от Източна Европа и бившия Съветски съюз вляха свежа кръв на заглъхващия в края на 80-те години неолиберализъм и допринесоха за утвърждаване на неговата световна доминация чрез приемане принципите нва Вашингтонския консенсус.
Както е известно оживлението на капитализма, което му донесе неолиберализма продължи съвсем кратко и затова не случайно през 2008 г. финансовата криза премина в икономическа и дългова криза за всички развити икономики. Един след друг започнаха да се пукат финансовите мехури. Гърция беше избрана за жертвеното агне, но не е по-добра ситуацията нито в самите САЩ с техните 18 трилиона долара дълг, нито във Франция с повече от 2 трилиона евро, Великобритания с над 3 трилиона паунда, Япония с над 3 трилиона долара, да не говорим за Италия, Испания, Португалия и т.н., чиито дългове надвишават БВП на всяка от тези държави.
Логично беше в изминалия четвърт век на т.нар. “преход” ситуацията в България да стане катастрофална, защото тук за разлика от другите бивши социалистически страни, където в онази епоха все пак имаше различни дисидетски групи, то в България те се пръкнаха под зоркото око на ДС и комунистическата номенклатура, която в лицето на А. Луканов подготви основните параметри на сценария за преход към капитализъм с доклада “Ричард Ран – Донъл Ът”, които параметри се следваха с леки козметични отклонения от всички правителства независимо от политическите им етикети през изминалия период. Широко разпространено е мнението, че през изминалите години във властта се сменяха различни ешалони на комунистическата номенклатура, за да дойде този последния в лицето на ГЕРБ, който изправи страната пред колапс и от 16-та държава в Европа през 1988 г. през 2010 България се оказа най-бедната държава в ЕС с десетократно по-ниски доходи на основната маса население, с разбита икономика, с демографски срив и от почти 9 милиона жители днес е по-малко от 7 милн, с първо място по смъртност, самоубийства, самозапалвания и т.н., и т.н. По същество голяма част от анализаторите в свободните електронни медии определено смятат страната ни като колония на САЩ, а управляващия я т.нар. “политически елит” на статуквото в преобладаващата си част за невеж, продажен и алчен, използващ политическата власт като инструмент за лично и корпоративно обогатяване. Сумирани в една или друга пропорция негативните явления в обществото на България създават трайно усещане за разпад на държавността и мафиотизиране на държавните институции. Всичко това поражда дълбока апатия и инерция в огромната маса от населението, отвращаване от политиката, невярване на политическите партии и затваряне в тесните семейни и групови кръгове. Ситуация, която ако се сменят декорите и новините за световните събития много напомня за годините на османо-турското робство – малка група интелектуалци, които изливат бунтарството си във форумите в Интернет при това в повечето случаи анонимно и друга малка група дежурни, платени от “Америка за България” и фонд “Отворено общество” на Дж Сорос протестъри срещу всеки опит да се наруши статуквото на контролираната отвън власт...
ІІ. КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Това е фундаменталният въпрос, който от времената на Н. Чернишевски и Хр. Ботев до днес си задават мислещите и неспокойни духове, които не искат народът и държавата им да загине като стадо в скотобойната на продажната, алчна и некадърна власт!
Повече от очевидно е, че в тази ситуация на тотална зависимост от институциите на ЕС и НАТО е немислима каквата и да е революция от класически тип (Гърция е примерът до нас). Повече от очевидно е, че при този тотален медиен контрол, зомбиране и манипулиране организирането на масови, внушаващи респект и страх у управляващите протести са немислими. Повече от очевидно е, че при тези вождистки претенции на множество малки групи и структури изповядващи квазиплурализъм да се организира единна мощна структура, която властно да заяви своите цели и принципи пред управляващите и да бъде чута чрез публичните медии е немислимо да се предприемат радикални действия и искания за радикални промени в обществото. Твърде дълбоки са пораженията от изминалия период, твърде далече е отишло обществото на България в своята гражданска деградация и разпадане.
Тогава? Отговорът е – стъпка по стъпка по принципа на падащата непрекъснато на едно място капка, на търкалящата се по снежния склон малка снежна топка.
Множеството разпръснати малки снежни топки, малки капки в лицето на десетките разпръснати граждански движения и организации трябва да направят първата крачка като се обединенят за стратегически радикални промени. Защото именно в тях е събран неспокойния дух и потенциал на българското общество, защото именно те могат да станат първопроходците за действително спасение на България.
Затова първата стъпка е именно да се съберат представители на различните граждански организация , центрове и обединения и да решат ,че могат заедно да положат началото на възстановяване на единството на българското общество и стратегически действия за радикална промяна на принципите на политиката по неговата организация и управление/самоуправление.
Като първи принцип трябва да се реализира като обем и съдържание заложеният в Конституцията на Република България принцип, че България е социална и правова държава с върховенство на законите.
Само реализирането на България като социална и правова държава може да осигури единството на обществото и равнопоставеност и взаимоконтрол на институциите на държавното управление и гражданските организации в процесите на организацията и управлението на цялото общество.
Икономическата, материална основа на социалната държава и единството на българското общество ще осигуряват принципите на социалното пазарно стопанство. Самото социално пазарно стопанство опряно на многообразие от форми на собственост и универсален конкурентен ред може да се реализира само чрез активното, според компетенциите на всички участващи в дадена сфера на производството, управление на това производство. Това ще бъде важна стъпка в социализиране на управлението на производството и капитала и на свой ред ще представлява важен елемент от системата на Националната демокрация.
Самата система на Националната демокрация трябва да осигури автентичността във функционирането на всяка останала сфера на обществото – здравеопазване, образоваине, наука, социална осигуреност, национална сигурност, вътрешен ред, външна политика като редом с държавните институции се създават съответни професионални и граждански съвети, които да контролират тези институции и да бъдат техен коректив и помощник при решаване на различни проблеми от местен, районен, национален и глобален характер. По такъв начин ще бъде създадена система на постоянно действаща Участваща, пряка демокрация, а не само чрез квазиреферендуми и парламентарни и местни избори, Системата на Участващата пряка демокрация ще влее свежа кръв и импулси в системата на представителната демокрация отдавна изпразнена от съдържание не само в България , но и в развитите либерални демокрации. .
За да могат да влияят организирано и действително стратегически различните граждански движения и обединения, които споделят стратегическите цели за радикална промяна на системата на българското общество трябва да създадат свой Национален съвет, в който да се включат техни представители, които да координират автономните действия на тези обединения и организации при решаване на стратегически национални въпроси.
Представителите на този Национален съвет трябва да разполагат с мандат при случаи на приемане на националните стратегически цели на Сдружението на гражданските организации и обединения от съответни политически партии да им оказват масова подкрепа чрез активизиране на общественото мнение.
След конструирането си на първия Стратегически събор на Гражданските организации и обединения именно Националния съвет трябва да поема инициативата за свикването поне веднъж в годината на Стратегически събори.
Несъмнено първа задача на Първия Стратегически събор на Гражданските организации и обединения е да издигне пред политическите и парламентарните партии и сили необходимостта да се преразгледат всички приватизационни и концесионни договори предоставили националната държавна, кооперативна и всякаква друга собственост на наши и чужди компании и да изискват при констатация на нарушение на клаузите на договорите тази собственост да се върне на българската държава по съответния правов ред.
В единство с тази първа задача трябва да върви изискването в държавните институции и практиката на политическите сили и правораздавателната система да се утвърдят принципите и ценностите на християнската религия за възстановяване на националното и човешко достойнство и морал.
04.08. 2015 г.
