/Поглед.инфо/ Пламенните му текстове за Апостола и Ботев са постижения в антологията на българската публицистика
Hа 17 август Сашо щеше да бъде на 70. Да се радва на живота, да твори, досами вярната си спътница Бистра, достойните си наследници Вера и Ангел, да се забавлява с остроумието на малките си ангелчета.
За него нямаше трудности. Умееше да излиза от затворените пространства, от всякакви административни клопки и житейски ситуации, но винаги отстояваше правдата и честта на публициста, писателя, човека. За другарите и приятелите той беше велемъдър и стожер. Не се отказа от идеята на справедливостта, от потребността да помага на хората, да ги напътства и насърчава да вървят изправени. И винаги почтен и духовно чистоплътен - качество, което само наследниците на интелектуални родове и семейства могат осезаемо и трайно да засвидетелстват. Не можа да се пребори единствено с коварната гостенка, която постепенно разяде гордата му осанка.
От малък Сашо навлиза в света на книгите, в насъбраното от неговите предци - три поколения университетски професори. Четенето го поглъща изцяло. От книгите черпи мъдрост, набира знания, гради самочувствие и съзнание за значимост. Така, от юношеска възраст той създава своята собствена Александрийска библиотека.
Поел поста на председател на Съюза на българските журналисти след основателя на ДУМА - големия журналист Стефан Продев, Сашо успя да защити гражданската кауза на своите колеги, да отстоява истинската свобода на печата, морала на публициста. Наред с преподавателската си работа и трудовете върху теорията и културата на масовите комуникации и на журналистическата етика, Сашо създаде значима публицистика, патосът на която се родее със Стефан-Продевата патетичност. Може да се твърди, че пламенните му текстове за Апостола на свободата и Ботев са постижения в антологията на българската публицистика.
Но Сашо има отвоювано място и в сатирико-поетична ниша на литературното слово. Той притежава безспорната дарба да извежда философски обобщения от баналните жизнени ситуации; да споделя дискретни изповеди и самопризнания, от които боли. И тук шаржът, самоосмиването, самопародирането, сарказмът свидетелстват за аристократизъм, за наследена почтеност, достойна само за надскочилите ежедневното сиво битие и его.
Студентите му го обичаха заради неговата витиеватост и артистичност и най-вече заради неговата искреност, правдивост и родолюбие. В един от патриотичните си автошаржове той споделя:
Люспа съм отлюспена от какви ли не
всякакви народности (някои са добре!).
Нещо от България, малко от Русията,
малко от Италия, малко от Германия,
мъничко от Латвия...
Аз не зная кой съм много отпреди!
Затова съм днеска само патриот!
Да живеят българите, ако са народ!
Мисля си, с какво най би се зарадвал на оня свят 70-годишният дух на Сашо, ако не с неговата фриволна, но дълбоко смислена "истинска поезия с преходно значение", както преживе сам си я назова. Отгатвайки пророчески нерадостната съдба на Отечеството, още през 1996 г. той написа:
Европа малката поскръцва
и сънува обединение.
България посреща този хаос -
без население!
Продажността на българската, божем, интелигенция Сашо разобличава, самоиронизирайки се:
Не искам да съм този, който
преживя като крава всеки ден!
Но нямам сили да се противопоставя -
фуража да откажа насъвсем!
Това е драмата на нашата интелигенция.
За нея няма подходяща индулгенция!
Или пък:
Днес всеки е лесен да се прави на Ванга!
Пълно е с маргинали, дето си вдигат ранга!
Аз съм хитро практичен - да крещя не ми стиска!
И на пръсти се движа - "тарикат мъж не писка"!
Сладолед от небето си от облака ближа!
Националната глупост гледам здраво да стрижа!
Упадъкът на житейските и политически нрави на самообявилите се за демократи и бизнесмени Сашо осмива още през 1998 г. с алековски сарказъм в "Международна помощна програма "Кучи задник":
Всичките дискусии, пустото дрън-дрън,
харчат се парите: вятър гони трън...
Пълно е с юнаци, здравата ядат,
пият руйно вино, после сладко спят!
Скоро ще ни учат, ако даде Бог,
как да си живеем от тръна на глог.
Ние сме нарочени: в заден двор слуги!
Скоро в кучи задник всеки ще седи!
Сашо Ангелов не се присъедини към пира на победителите. До края на дните си остана един от последните горди рицари на едно достойно поколение.
След него е само леката кавалерия...
Дума
