С действията си от последните два дни Сергей Станишев и Националният съвет на БСП направиха невъзможното – възкресиха от миналото старите лозунги, настроения и ги сложиха в центъра на политическото настояще по-силни от всякога. Вече всяко решение на кабинета ще бъде посрещано на нож от обществото, а примката се затяга с всеки изминал ден.
Както написах в последната си статия –“Да вървим на площада”, която призоваваше левите по дух и убеждения да се присъединят към справедливия народен гняв срещу мутрокрацията, през ден шести на#ДАНСwithme, по пътя от Ларгото до Орлов мост, аз чух само веднъж възгласа “Червени боклуци”. Героят на деня определено беше Волен Сидеров и неговата бяла масичка.
Какво се случи обаче на ден седми? Малко преди недоволните софиянци да се насочим към мястото на гнева, малко преди да поемем по обичайния маршрут на негодуванието, един редови депутат от Коалиция за България на име Христо Монов, избран от Бургас, извоюва от Волен първенството по обществен гняв. Ето какво каза този гений на политическото говорене за нас, за МЕН:
"Технологията роди днес интернет лумпена. Те протестират за всичко. Може би ще започнат да протестират и за това, че съществуват. В други страни отнемат родителските права, при участие на дете в политически митинги"
Реакцията от наша страна беше незабавна. Без предварителна уговорка, хиляди протестиращи се появиха със значки и табели - “интернет лумпен”. Тази явна обида срещу интелекта на протестиращите, дори срещу менталното им здраве, стана основна тема на протеста. А виковете “Червени боклуци” отново заляха с пълна сила центъра на столицата.
На следващия ден от страна на Монов последва незабавно извинение. Което обаче беше напълно в духа на провинението.
„Извинявам се. Съжалявам, че думите ми са прозвучали така. Казвам го като човек, който доста години се занимава с психотерапия. Визирам това, че, примерно, само в Китай има над 25 милиона интернет зависими, които се лекуват. Световната психиатрична организация обяви интернет-зависимостта като една от най-страшните. “
Точно така, уважаеми протестиращи, депутатът от Коалиция за България на име Христо Монов продължава да нарича демократичното ни право на мирен протест психиатрично заболяване. А поводът и коренът на спонтанното ни събиране на Ларгото всяка вечер, отново бе квалифицирано като следствие от НАШАТА интернет-зависимост, а не като следствие от некадърното, абсурдно и арогантно поведение на управляващите! Уникално! Наистина уникално!
Но да оставим интернет-зависимостите и да се върнем на първоначалното изказване на г-н Монов. Според него, майките, довели децата си на “политически митинг” трябва да бъдат лишени от родителски права. От това по-голяма наглост, здраве му кажете! Първо, протестът не е митинг, а гражданският протест съвсем не е политически митинг. И второ, нима има по-голяма наглост от духа на пряката намеса в личния живот на хората, който опасно се прокрадва в това изказване!
За да видим, че тази линия е стабилно застъпена и в официалния печатен орган на Левицата – вестник Дума, прилагам цитат от статията на г-н Велко Вълканов “Антикомунизмът проправя път към фашизма” http://www.duma.bg/node/56885
“Сред протестиращите е жена, която води със себе си и своето пет-шестгодишно дете, което тя, както може да се разбира, иска да учи на демокрация. Журналисти заговарят майката, която заявява цялата своя непримиримост към мутрите. Тогава питат детето кои са според него мутрите, и то отговаря: комунистите.
Мило дете, излъгали са те!”
От цялостния дух на статията разбираме, че тази майка е дълбоко неправа да учи детето си, че комунистите са лоши, тя трябва да бъде порицана, направо да й бъдат отнети родителските права по заръка на Монов. Чакайте малко, нима тази жена няма право да възпитава детето си както намери за добре? Включително да му предава и политическите си убеждения? Мога да кажа, че израснах в семейство със силен седесарски дух, помня и протестите пред 1997. Това попречи ли ми да придобия леви убеждения?
Статията продължава с яростен отпор срещу профашистките сили в българския политически живот , на които аз, тази майка, детето й и още няколко десетки хиляди души всяка вечер служим. Извинете, кой си сътрудничи с ВМРО, чий лидер нежно призоваваше Волен Сидеров - известен като яростен подпалвач на килимчета пред джамията Баня Башъ - да не се поддава на провокациите. Кой го доведе на власт, за да крепи крехкото мнозинство, кой му повери комисията Антикорупция?!
Не на нас тия! Статията завършва с призив към протестиращите:
“Необходимо е едно второ събуждане на протестиращите. Те трябва да осъзнаят своята отговорност за бъдещето на страната и да излязат от опасните коловози на антикомунизма.”
Вече се хванахме на тази въдица веднъж. Аз не съм политик, нищо не ме задължава да се събуждам, да осъзнавам отговорност за бъдещето на страната, да представям искания, да влизам в диалог. Аз излизам и казвам на тези, които българският народ е избрал за тази роля, че кредитът ми на доверие е изчерпан, не ми харесват действията им и не искамда ме управляват хора, които си служат с дадената им от МЕН власт по този начин!
Нали знаете, все пак цялата власт произтича от народа. Не от политическия компромис. Май го забравихте.
