Никой не обича хората, които предават миналото си, за да начешат своето Его

/Поглед.инфо/ Тъжно е да гледаш политическото падение на един човек, когото си мислил за свестен и дори си приемал за приятел. Болезнено е да наблюдаваш нарцистичния кариеризъм на политик, когото си мислил за нещо светло, ново и свежо. Депресиращо е да виждаш как маската на почтенност пада и как, в името на собственото си безкрайно его, един човек може да заплюе всички принципи, в които е вярвал, всички хора, които са му помагали по неговия път към върха, всички идеи, които е твърдял, че отстоява, в името на един преходен и твърде конюнктурен интерес.