/Поглед.инфо/ Ще се абстрахирам от жарките емоции, нажежените страсти и скандалните викове, защото автентичните политически разговори се нуждаят от хладен разум и постоянно премисляне. Но е факт, че след неделния пленум БСП излезе изключително разделена, изтощена. Не партия в предизборна кондиция, а формация в политическа депресия. А целта на занятието беше съвсем друга.
В ситуация на безпрецедентни медийни скандали и корупционни афери, левицата трябваше да използва реденето на своята листа като адреналин, дори като допинг. Вместо това станахме свидетели на 11-часово мъчение, нещо като политическа инквизиция на всички участници в тази вакханалия.
Ще се постарая да бъда обективен. Когато се води битка, никога виновникът не е само един и всички забъркани страни имат своето късче от отговорността. Но в крайна сметка един-единствен човек е отговорен най-много, защото в него са лостовете, в него е политическото влияние, в него са основните инструменти за решение. И този човек е Корнелия Нинова.
Тя е виновник номер 1 за драмите, които протекоха в БСП и които изплуваха като мътна пяна в медиите. Нинова можеше да ги пресече в зародиш, можеше да спести на социалистите гледките на това кръвопролитие, но тя, подобно на пиян генерал, реши, че всички трябва да участват в лудостта заедно с нея.
Още на предишния пленум БСП можеше да изреже като тумор потенциалния конфликт. За целта, при избора на водач на листата и с такъв внушителен резултат 95:75 гласа, можеше да бъдат гласувани Елена Йончева и Сергей Станишев като №1 и №2 в листата и всичко, което протече в неделя, просто нямаше да го има. Предложението за мир беше на масата, но Нинова, опиянена от власт и медийни ореоли, реши да го хвърли в кошчето за боклук.
Така битката от индивидуална и личностна прерасна в идеен сблъсък, който тепърва ще се разраства като буря в партията.
Защото отказът от диалог неизменно се превръща във война.
Нинова отказа да разговаря, отказа да печели партията на своя страна, а вместо това реши, че всички ще я последват безропотно и без съпротива.
Точно това нямаше как да се случи!
Ето защо пленумът в неделя беше шамар за нея!
Шамар, от който боли!
От който горчи!
Шамар, който подсказва, че битката за БСП предстои!!!
Нинова се опита да погази всички правила на демокрацията , когато застана пред пленума. Пред очите ни беше представена една листа, направена незнайно как и сътворена неизвестно в коя лаборатория.
Това беше листа на всеки друг, но не и на БСП!
И в нея името на Станишев отсъстваше напълно.
Има някои неща, които са недопустими. Президентът на ПЕС е от БСП, а БСП се държи така, все едно се срамува от него.
Това е политическа подлост!
Корнелия Нинова очевидно има проблем с миналото, но той не се решава с апаратни хватки и техники. Станишев е незаобиколим фактор в БСП и това стана ясно дори от самото гласуване. Опитите да бъде финтиран, отстранен, смазан и разнищен избухнаха в лицата на тези, които ги изпробваха.
Тактиката „Нинова“ винаги е била да разделя хората, да ги настройва един срещу друг, да пуска интриги и манипулации, но проблемът с нея е, че тя бързо се изчерпва.
И така на пленума срещу Нинова се изправи мощна и обединена група, която в крайна сметка надделя!
И това е идейна битка – битка за нормалност, смислена политика и автентично връщане на властта в партията в ръцете на колективно ръководство.
Тук няма конспирация и подлост!
Това беше идейна коалиция, която настояваше БСП да се съобразява с реалностите, да не натиква произволно хора в миши дупки, да не води битка с призраци и да има куража за политика с открито лице.
БСП не може да се отнася с хората като с парцали, като с някакви неодушевени предмети. И няма нужда постоянно да си внасяме сила отвън и да твърдим, че собствените ни членове не са достатъчно популярни. Това разбиране за партията я направи лесна жертва на всякакви политически хищници и гости дошли откъде ли не.
В крайна сметка – партийното надделя!
Показа, че е живо!
Заради това, ако беше истински лидер, Нинова още в неделя трябваше да си подаде оставката, защото тя беше тотално бламирана от Националния съвет, нейната политическа линия претърпя корабокрушение!
Вместо това чухме думите й, че тя вече не носи отговорност!?
Очевидно е, че не носи, защото отговорността след загубен идеен двубой винаги води към политическото гробище!
След нейната загуба, БСП сега отива към изборите обезсилена, в лоша кондиция и драматично разделена.
И тя, пак ще повторя, е виновник номер 1!
До утре можем да се замерваме с мнения, но ако лидерът откаже да носи отговорност, то тогава той се превръща просто в редник-самозванец.
Представяте ли си някога генерал, по време на битка, да каже, че не носи отговорност!?
Военен началник да обяви, че отива на курорт, докато войниците са му в окопите!?
В крайна сметка, точно тази фраза на Нинова говори за нейното поражение по-ясно от всичко останало!
Заради това единственият човек, на когото лидерката трябва да се сърди, е самата тя. Позата на обидена може да мине в някой сапунен сериал, но тук тя е пълно фиаско.
Нинова по плашещ начин не прецени адекватно своите сили в партията, а това е лош знак за преценките й за политическата ситуация у нас изобщо!
Идеите на една партия не можеш да ги натикаш в килера или да ги закопаеш в мазето.
Валсът около безпринципни каузи може да носи медийни точки, но никога не се връща като сериозна подкрепа.
И днес заради това БСП е в подобно състояние. Защото партията се изолира от действителността, заживя в един медиен балон, в пясъчен замък и от това полученият шамар е само още по-болезнен.
Очевидно е какво ще се случи оттук-нататък.
Нинова трябва да бъде изметена от лидерския пост веднага след изборите и да започне процес по възстановяване на БСП в нейния автентичен вид!
Партията беше деформирана, трансформирана и обезобразена, но се видя, че нейният политически имунитет все още работи. Независимо какъв ще е резултатът от изборите.
Нинова е болното минало, победеният лидер, сразената вождица, поразената библейска ламя!
БСП даде сигнал за процес на реконструкция на лявото, на смислено разбиране за политиката, на здравия разум и обмислената стратегия! И той ще протича напук на Нинова и на нейното его, както и напук на цялата кохорта от държачи на папките й.
Тази партия не е на Нинова! Тя е на всички нас и ние заслужаваме да я превърнем в една нормална, демократична и с истинско колективно ръководство партия, а да не бъде вождистка партия от Борисов тип!
В името на лявото и на България, и напук на едно огромно его, затиснало като канара артериите на БСП.
