/Поглед.инфо/ Всички знаехме какво и защо ще се случи и ето, че след повече от година имаме нова програма по история за 10–ти клас, която политизира и фалшифицира всъщност периода 1944–1989 г. Въпреки несъгласието на много учители и спорни тези на наши учени–историци. Разбира се, че този период трябва да се изучава. Проблемът е обаче, че позволихме на една малка група подготвяни извън България и по програми на разни НПО–та служители и на няколко разпарчетосани политически партийки, които не можаха дори да влязат в Парламента, да наложат един едностранчив, тенденциозен, политизиран подход, а изкривяванията и премълчаванията на фактите са си чиста фалшификация.
Депутатката Ирена Атанасова с право отбелязва, като говорим за диктатура, защо не казваме нищо за фашизма? Децата трябва да забравят, че техни връстници като тези от Ястребино бяха разстрелвани, а нашите родители са принуждавани да минат през площада за да видят проснатитите убити тела на партизани или техните отрязани глави. За глава са плащали по 50 000 и са изплатени 63 млн общо. А убитите 10.930 цивилни граждани– ятаци и роднини на партизани? Просто е учудващо, как България може да бъде приета в ЕС, когато е единствената страна в Европа, която не признава антифашистката борба?!
В учебниците няма да има и дума, за това, че съдбата ни бе решена от Великите сили на една разчертана салфетка. В учебната програма се въвеждала темата за «окупация» и «съветизация», но със сигурност ще продължим да премълчаваме пред нашите деца, а значи да ги лъжем, защото истината е, че ако териториалните претенции на Гърция и исканията на Турция и Югославия бяха удовлетворени, днес територията ни щеше да бъде поне с една трета по–малка. А тези претенции бяха отрязани благодарение на твърдата позиция на съветската делегация.
Учениците щели да се запознаят с исторически факти като «Народния съд». Бъдете сигурни, че няма да прочетат нищо за това, че той беше наложен от победителите във войната, от САЩ и Великобритания, а не от някакви комунисти. В резултат на тази договореност в другите европейски страни бяха произнесени смъртни присъди на хиляди: само в Белгия –53 хиляди, в Холандия– 45 хиляди, в Чехословакия– 38 хиляди, в Дания–15 хиляди, във Франция – 6000 и т.н. В България «Народният съд» издаде 2730 смъртни присъди. Но в периода 1941–1944 г. бляха издадени 12461 смъртни присъди на български антифашисти.
Разбира се, че младите хора трябва да знаят за лагера «Белене» и за «Възродителния процес», но цялата истина, особено във втория случай, включитело и за това, че един участник в терористичен акт, какъвто е взривяването на вагон с майки и деца, може днес да бъде обявен за репресиран, да получава пенсия и да бъде активен функционер на една етническа партия. Или за това, че сме единствената страна в света, която имаше паметник на терористи.
Учителите обаче с право задават въпроса, защо в прогрмата са включени тези въпроси, а няма нищо за индустриализацията на страната, за мястото ни в световните класации и постижения на български учени, известни и до днес повече в други страни, отколкото в България? Към тяхното мнение бих добавил и от позицията на бивш дипломат, че от историята на активните ни международните отношения могат да се научат много полезни неща, а все още са живи хората, които могат да ви разкажат как американски и западноевропейски лидери са се възхищавали от наши външни министри. Нямам намерение да полемизирам на възражения, че сме били зависими, защото е спорно, дали днес не сме по–зависими, нито да напомням за външни министри на демократична България, които ни водеха терористи в Правец, или за посланици, които ни прославиха с подвизите си в европейски гей–клубове.
И тъй като някои медии публикуват в електронните си варианти само редакторския коментар за събитието, но не и други мнения, сбутани в някое каре в книжното тяло на вестника, да цитирам професор Искра Баева: «Ако продължаваме с едностранчивото представяне на историята, само от политическа гледна точка на управляващите в момента, има опасност да стигнем до същото: никой да не вярва на историята, защото вместо учителка на народите е станала слугиня на политиката.» Въпреки че е права, какво от това, когато вече сме го допуснали. А освен моделирането на мозъците на подрастващите сме пред решението да ги хвърлим и в мрежата на Истанбулската конвенция.
В подобни случаи има опит в някои държави: уволняваш всички в едно министерство или една община и обявяваш конкурс за нови служители. В някои случаи се е налагало да се уволнява и целия втори екип. Така бихме се отървали от добре обучените и подготвени бюрократи, които поискаха да свалим произведенията на Ботев и Вазов, или внушаваха, че не е имало турско робство, но запазиха ръководните си и топли места. По–радикалният вариант е заедно с «българските държавни служители» да се освободим от някои финансирани отвън НПО–та, което правят вече много страни– от Унгария до Пакистан.
Втората възможност е, учителите и родителите да се възпротивят на въвеждането на подобни едностранчиви и фалшиви програми по история. В някои западноевропейски страни родителите се надигнаха срещу твърде свободни практики, стигащи до въпроса »Защо искате да приемете исляма?» Въпрс на инициатива на будно гражданско общество.
Но защо ли си мисля, че българинът само ще се пени във Фейсбук и ще псува в кръчмата, но ще преглътне и този път, въпреки че нещата опират до най–скъпото, което има– децата. Дядо Славейков казваше «Гола е истината– затуй се срамува да се яви на света. Щом се облече, загубва се в дрехите».
