/Поглед.инфо/ Тази предизборна кампания безспорно ще се запомни с едно зловещо явление, което тепърва ще се засилва, а страната ни изглежда безпомощна и неподготвена за ефективни реакции срещу него. Намесата на съседна Турция във вътрешните ни дела не е нещо ново, но в последните седмици изглежда прехвърли критичната точка. За пръв път българските власти официално признават за нея. За пръв път се опитват да демонстрират отпор и публично несъгласие. За пръв път търсят външна подкрепа от "европейските партньори". А ситуацията е безпрецедентна заради усложнената международна обстановка, в която Анкара не крие имперските си амбиции и открито заплашва ЕС заради отказа на други европейски държави да допуснат на тяхна територия агитацията на турски държавници в полза на предстоящия турски референдум.
Участието на посланик Гьокче в предизборните изяви и клиповете на ДОСТ и акцията на МВР в Кърджали, осуетила купуването на гласове с пакети храни, платени от комшиите, са най-безобидните примери за намеса у нас. Далеч по-сериозна и будеща тревога изглежда организираната кампания в самата Турция в полза на партията на Местан. Там официални представители на властта дори не го крият, а го правят с публична наглост. "Колкото повече гласове за изборите в България, толкова по-голям шанс имаме за влияние там, за да повишим стандарта на живот на нашите хора..." Думите са на околийския управител на истанбулската община Байрампаша Осман Аслан Джанбаба. А какво да кажем за кмета от вилает Маниса Йомер Фарук Челик, който преди дни призова изселниците масово да гласуват на 26 март, "за да станат турците в България по-мощни, а турският език да стане официален в България"? Същият даже потвърди за безплатните автобуси, които им се осигуряват, и че "в цяла Турция се полагат усилия за тях". Самият Местан и Евгений Михайлов може да отричат, колкото искат, за намеса на Анкара в нашите избори, фактите ги опровергават безапелационно.
Не липсват и уж позабравени или укривани зад фасадата на държавната тайна диверсии на наша територия. Като например изгонването на тримата турски граждани, уличени в агитация за автономия на смесените райони. И дори заплашителни послания, които се отправят на официалния сайт на ДОСТ като например: "За 72 часа турската армия да се установи в България, обезоръжавайки българската полиция и армия".
Всичко това няма как да не предизвиква тревога и гняв. Властта, разбира се, е между чука и наковалнята, опитвайки се да демонстрира национално достойнство и в същото време да балансира с дипломатични ходове самозабравилата се Турция. И президент, и премиер, и други институции и служби признават за натиск и намеса, но пипат внимателно. Докато форумите кипят от призиви за изгонване на Гьокче, за отстраняване от участие във вота и дори забрана на партия ДОСТ. Къде са обаче патриотите днес, когато виждат, че чергата ни вече гори? Защо Борисов не обелва и дума по отношение на Местан и хората му? Дали няма да се окаже права Нинова, която заяви, че ДОСТ се ползва с подкрепата на ГЕРБ, за да им бъде коалиционен партньор в следващия парламент?
"Черешката на тортата" в сложния пъзел постави Ахмед Доган, а Доган е човек, който не се изказва често и избира за това наистина критичен момент. Не от друг, от неговото писмо България прочете това, което искаше да чуе от водещите си управници и политици: "Играта е ва банк! Рекетът и заплахите целят възстановяване на неоосманизма... Турция се превръща в султанат и е възможен "трансфер на конфликтност". С апела си за "обединяващ патриотизъм" и "национално самосъзнание" той даде да се разбере, че е дошло време разделно за турците и българските мюсюлмани! Който иска да живее в Султанат, няма място у нас. Всякакво тълкувание от страна на политиците ни, които виждат теснопартийни сметки, е на втори и трети план. А България просто трябваше да направи две много важни стъпки, за да си спести бъдещи кошмари, но явно на управниците не им стиска - да забрани гласуването за хора, които са с двойно гражданство, и да откаже регистрация на етнически партии. Останалото е следствие...
Дума
